Главни герои: Jonghyun/Taemin(Shinee) Поддържащи герои: Key, Onew, Minho(Shinee), Joy(OC) Годишно ограничение: 18+ Резюме: В дълбените на живота имаше тъмнина, до която розовите багри не можеха да достигнат. Правеха и най-силния-слаб. Темин беше обикновено момче, без роднини, блъскан от живота към все възможни трудности, докато не получи неочакван подарък. В началото беше трудно, но в последствие нуждата да получи семейство го остави странно нетърпелив да прегърне рожбата си. А най-голямата болка бе тази на несподелената любов.

Главни герои: Jonghyun, Key(Shinee) Поддържащи герои: Ry(OC) "Живота е несправедлив, че ме е лишил от теб. До този момент!"

Корица - @Hotaru_no_Hikari /ще почина с тая убийствена корица/ Главни герои: Джонгхюн,Таемин/Shinee/ Джонгхюн смяташе че в живота му не може да има нещо по-интересно от това кой с кого се е сбил днес в автобуса, но това се променя когато в живота му неочаквано се вмъква нещо митично

Главни герои: Джонгхюн/Кий(Shinee) Поддържащи герои: D.O(Exo) Годишно ограничение: Няма. Резюме:WARNING: Самоубиец с химикалка и лист!!!

Главни герои:Kim Kibum\Kim Jonghyun(Shinee) Поддържащи герои:Lee Jinki Резюме: Kibum искаше само едно, но Jonghyun бе прекалено добросъвестен за да го му го даде. Слава Богу Kibum се оказа от нетърпеливите, а Jonghyun от добросърдечните. Годишно ограничение: 18+

Главни герои: Kim Kibum/Kim Jonghyun/Key(Shinee) Поддържащи герои: Няма Годишно ограничение: 16+ Резюме: В бъдещето и настоящето, миналото винаги ще намери място.

❝ Където Джисънг е професионален фотограф и случайно заснема Минхо ❞

Главни герои: Lee Jinki/Choi Minho(Shinee) Поддържащи герои: - Резюме: "Мислех, че познавам Мино наистина добре, но тогава нещо в погледа му се промени и аз се почувствах сякаш срещу мен стои непознат" Годишно ограничение: 18+

Чаньол поиска развод. Бекхьон пожела една седмица. Историята е превод. Авторът е exobubz! Bulgarian translation. All Rights Reserved to exobubz.

Главни герои: Choi Minho/Kim Kibum(Shinee) Поддържащи герои: Няма Резюме: Когато бяха скрити в малката, уютна къщичка на Кибум, сякаш бяха скрити от света, сякаш бяха скрити от реалността, която ги гонеше с острието си. Сега ръцете им се отдалечаваха, но те знаеха. Гората плачеше за своята обител. Кой бе Кибум, за да задържи природата в ръцете си?