Винаги съм бил отговорно дете. Далеч не прекалено послушно или четящо повече от необходимото, но отговорно. Брат ми от друга страна... Той беше друга история. И макар майките ни да не бяха единственото ни различие, не се замислих преди да се хвърля в устата на звяра, за да излезе цял от проблемите, в които се вкара. Сега имах само едно, но доста силно главоболие. И то се наричаше жена. Да съм мафиотска съпруга никога не е било нова идея за мен. Отблъскваща - да, нова - не. Но когато се оказах в уреден брак с един от най-опасните, но и признавам, сексапилни мъже, които съм срещала, знаех, че съм загазила. Лав не беше мъжът за мен. А, аз не бях жената за него. Но въпреки това се оказах негова невеста. Сватбена рокля, по-тежка от куршум. Булка без избор. Мъж, когото не избира, но който никога няма да я остави. А под булото? Сълзи. В коприна. ... - Реа, обери си тона. - процеди през зъби. - Не ми харесва начина, по който ми говориш - Ооо, извини ме, мило. - разкаянието ми бе фалшиво и даже подигравателно и се погрижих да се разбере докато обхождах ръба на чашата си с пръст. - Забравих, че егото ти е по-крехко и от таз

На пръв поглед Анастасия изглежда като поредната разглезена наследница, родена със сребърна лъжица и живот без никакви белези. Но белезите са там. Дълбоки, добре прикрити, оставени от предателства, които едно момиче не би трябвало да познава толкова рано. Сега тя е пораснала. Стъпила на краката си в чужда страна, с глас като на ангел и минало, което не спира да я души. Любовта не е за нея. Мъжете - още по-малко. Но съдбата има странно чувство за хумор... и я сблъсква отново с един мъж, когото никога не е трябвало да среща втори път. Baba на най-свирепия клан. Студен, опасен, невъзможен. Мъж, от когото майките предупреждават дъщерите си. Мъж, който би подпалил град заради тези, които обича - и вече го е правил. За нея. Тя е гласът, който го преследва. Актрисата, която може да убива с поглед. Жената, която носи ангелско лице и... умение да отнема живот. Тя бяга от миналото. Той е миналото, което се връща. Между тях стои само един избор: Любовта, която може да ги излекува... или кръвта, която ще ги погуби.

Кас Аз бях нейните очи, за да види отново света, а тя стана моето сърце, за да мога да го почувствам.

КНИГА ВТОРА ОТ ПОРЕДИЦАТА "Къде?" Щастлив финал след сватбата? Страшен виц. Може би ако не си "късметлия" като мен е истина. Иска ми се да се върна в миналото и да се ударя по главата, защото си мислех, че да я спечеля ще е най-трудното нещо. Тази жена беше всичко, което исках, а когато я получих ми бе отнета. Да стоя до нея и да не мога да я прегърна, да мога да вдишам аромата ѝ, а да нямам право да я докосна. Имах я в ръцете си и сега си плащах за всяка целувка и усмивка, която бях получил. С нейните сълзи! Щях да понеса всичко, което ми причини онзи негодник, но да ме накара да стана причина за страданието ѝ щеше да му струва живота. Ще му покажа мястото му, а то е в Ада, не тук.

КНИГА ПЪРВА ОТ ПОРЕДИЦАТА "Къде?" За сравнително скромния си житейски път бях виждал много. Болка, омраза и лицемерие придружаваха ежедневието ми заедно с много нови лица, от които все научавах по нещо. В този ред на мисли можете да се досетите колко фрапиран останах когато се появи онова торнадо и ми показа, че нищо не знам за живота. Нямам представа дали желанието ми да се погрижа за нея се дължеше на категоричното отричане, че се нуждае от закрила или на нещо по-дълбоко, но това момиче събуди нещо непознато до този момент. Нещо, което ме прободе точно тук, отляво.

Две сестри - уж толкова еднакви, а толкова различни. Сънувам го и манифестирам откакто се помня. Не минаваше и ден, в който да не го търся и да не мечтая за повторната ни среща и тя най-накрая дойде. Срещнахме се едно лято в Будва, но романсът ни трая за кратко. Това не значеше, че се бях отказала. Щях да го имам рано или късно. Той щеше да бъде мой отново. Защото аз бях хищна птица и винаги хващах плячката си, а точно сега той беше такава. За мен мъжете бяха като играчки - омръзнеха ли ми и ги захвърлях и имах един определен тип към, който се целях - малко по-големи от мен и с пари, за да могат да ми поддържат стандарта. Но в него имаше нещо различно. Не беше, като мъжете по които си падах. Беше коренно различен от тях. И това ме плашеше във всяко едно отношение. Уж винаги аз бях хищната птица, но сега...сега май аз се превърнах в плячката.

Свикнал съм винаги да получавам това, което искам, но точно едно определено момиче така и не успях да получа с едно щракване на пръстите и това ме караше да огладнявам още повече за нея. За една ниска, малка, апетитна брюнетка, която срещнах на почивка в слънчев юли и неусетно ми завъртя главата. Но нямаше да се откажа. Да не ми е името Иван-Калоян Груйч, ако се откажех.

И точно когато си мислиш, че животът ти няма как да стане по-зле то пък се намира един красив, инатлив, мафиотски син който да те отвлече в петък на обяд... Малцина са тези, които биха се опълчили на Ардиан Адеми, но на нея сякаш не и пука кой точно е той и точно тази нейна черта взема че го привлича към нея. Световете им не са толкова различни, но той е закоравял престъпник, а тя дъщеря на такъв и на всичко отгоре са от две враждуващи семейства, които така и не съумяват да си поделят Балканите и се мразят от дъното на душите. Ще успеят ли, обаче, Ардиан и Аделина да останат заедно? Първа част от двулогията "Да обичаш врага"

Животът е лесен, когато си влиятелен и всичко ти се поднася на тепсия поне според Адеан. От друга страна за Ивалина животът не е от най-лесните особено когато губи и единственият си останал родител, докато преследва мечтата си да отвори собствен ресторант и да се докаже като име в бранша. Тази мечта, обаче, изглежда че ще трябва да почака известно време, защото неин приятел от детството е решил, че му трябва нов личен готвач след като предишният е починал и отказва да наеме друг освен нея. Още повече, че е негова бивша изгора и старите чувства отново се зараждат макар и двамата да са коренно различни. Ще успеят ли да им устоят, обаче?