Поверията винаги гласят, че злото се спотайва вдън гори, там, където светлината не е позната. А краят на приказката настъпва тук. Забравената от света все още се спотайва в гробницата си, чака неидващият си край. Смърт, която тялото й не е способно да познае. А може би, само може би, очаква своето ново възраждане. Въздигане, с идването на което светът ще потръпне в скръбта си. Забравена. Но все още таяща мощта във вените си. Загубена. Но чакаща да бъде намерена. Ястреб с разкъсани криле, за когото някога в нейния свят вещаеха, че ще донесе гибелта върху своите плещи. А, когато оковите най-сетне паднат от китките и стените на затвора й бъдат разрушени камък по камък, отмъщението ще бъде нейно. cover by -crystalphoenix На второ място в секцията <Фантастика> в състезанието 2019 и 3/4

Да живееш живот, в който цветът на кръвта е това, което определя бъдещето ти от момента на появата ти на бял свят, означва, че всеки от нюансите ѝ е от жизненоважно значение. Рейлин Хайдейл е родена с необичайна на цвят течност, течаща във вените ѝ. Нещо, което никога не ѝ е правило впечатление, докато един съдбоносен ден не се оказва на грешното място в неподходящото време. Ненадейното разкритие на този немаловажен факт гарантира на младото момиче известни преимущества над останалите, но също така опира острието на смъртта до нежното ѝ гърло. Разбирайки опасността, в която се намира не само тя, но и всички на които държи, Рейлин поема по път, осеян с неподозирани опасности и животозастрашаващи препятствия. От нея зависи дали цветът на кръвта ѝ ще я погуби, или ще съумее да го използва като единственото оръжие, с което разполага. Нито капка не трябва да напуска вените ѝ, иначе светът, какъвто го познава, ще бъде обагрен в Нюансите на Смъртта. #thebestbgcover2018 winner

Погром грози Великата Империя Нихее, след като кралството на Ледената прерия и неколцина други владения дръзват да се изправят срещу тиранията на поробителите си. Лъч светлина, предоставящ шанс за възвръщане на вековно установения ред, проблясва като ореол от надежда за Империята, щом в ноктите на владетелите попада двадесет годишната Вакрия. Нейната неестествена дарба е липсващият елемент, който може да осигури върховната сила, от която император Махеша неминуемо има нужда. Но дворцовите интриги, пропитите с кръв, родствени предателства и дори една тайна, пазена с цената на мнозина животи, тегнат като гилотина над опозорения, горящ трон на владетеля. Страдалчески звън ще отекне, оповествявайки най - тежката от всички присъди... корицата е дело на @dreamsformagic

/ПЪРВА КНИГА ОТ ТРИЛОГИЯТА "НЕПОЗНАТИ ВОДИ" / ПЪРВА КНИГА - "НЕПОЗНАТИ ВОДИ: КЪРВАВ ОКЕАН Звуците на помен за отдавна забравена легенда ехтят в океана, разтърсвайки дирите на сушата. Раковините нашепват за кралица без корона, някога избягала от баща си, който сам я бе прокудил и обрекъл малката си дъщеря да носи короната докато той, владетелят на океаните, Посейдон скърбеше за обичната си дъщеря Марин. Години след изчезването на морската владетелка няма и следа. Сестра ѝ, решена да я намери отива на място, където нито една русалка не би стъпила - сушата. Доверен пират, отдавна длъжен на Марин, се съгласява да ѝ помогне и по заръка на Урсула се свързва с нейна близка приятелка в Тихи океан. Преждевременно водите на Седемте океана започват да се оцветяват в червено с кръвта на невинни жертви. Жертви, плащащи за грешка, сторена в знак на отчаяние.

Те не знаеха как да притежават себе си. Затова заложиха. В отчаянието си да изпитат нещо различно в живота си се опитаха да надхитрят смъртта. Не можаха да победят казиното. Домакинът винаги печели. - - - - - Сборник с разкази, обединени върху тезата, че пороците ни убиват. Независимо как са ни застигнали, направят ли го, с нас е свършено. корица: dreamsformagic

Всички твърдяха, че ядрена война няма да има, че са отървали кожите. Ала на следващия ден, светът избухна в огън и жега, за да се разпадне на парченца от пепел и смърт. А после... Мракът и студът сковаха оцелелите, превръщайки всички в отчаяни, гладни, живи трупове. Но онези, които имаха достатъчно късмет да се окажат млади... Е, към тях съдбата бе "благосклонна". Земята бе превърната в кълбо от тъмнина и скитащи по улиците й същества, които никой и в най-смелите си кошмари не би искал да зърне. Но там някъде, в най-дълбоките брънки на нощта, се зараждаше неочаквана светлина. Светлина, която щеше да съедини съдби и животи, сила и надежда, в името на общото благо. Герои щяха се въздигнат от пепелта и да озарят небето в онези така жадувани багрила на деня... Героите на най-тъмните времена. cover by x-Unreal-x

Елфите са жестоки, елфите са зли, бягай от тях. Страх ги е от желязо, закови подкова над вратата си селянино, пей с цяло гърло. Песните ги омайват. Не ги допускай в къщата. Те са красиви те са зли бягай докато можеш, знай че те ще те стигнат. -Зли ли?- изненада се Роксана.- Че какво им е злото? -Не знаеш ли градските поверия?!- сащиса се Далия. -Кой има вярва? Градските поверия измислени от стари баби без друга работа! Двете момичета спореха ожесточено минавайки покрай гробището. -Знаеш ли как са им викали в миналото? Господарите и господарките! Красиви но зли. Точно като тези който ти рисуваш! Двете момичета подминаха гробището без да чуят плача на дърветата, без да чуят стоновете в криптата. Господари и господарки. За корицата благодаря на XkrystinaX Страхотна е!!😍😍

Живеем в объркан свят и всеки си е създал собствен свят, част от собствена вселена, където властват неговите правила и закони. В тези милиарди светове се разказва за безброй истории на ден. Едно неизмеримо число, неподлежащо на изброяване. Понякога нашият свят се сблъсква с този на другия и изригва в заслепяващи искри и невиждана еуфория. Понякога тази експлозия има пагубен край, понякога се заражда нов живот, но енергията измежду всички вселени никога не спира да се движи. Нека заедно проследим историите на едни хора, преминаващи като вихър през своите светове. КОРИЦАТА Е НАПРАВЕНА ОТ ВЕЛИКАТА @Flower_Reader.

Една душа на хиляди години броди из земите студени. Търси себе си сред тъмния мрак, търси човещината зад общия страх. Родена е тя да бъде Бог, това е нейната цел и живот. Но има нещо повече зад очите кафеви, крият се в тях хиляди вселени. В тях битуват различни имена, различни страхове. И променят бързо безсмъртното сърце. Идва краят на едно невинно момче, за да изгрее мъжът и неговото величие. Безмълвни, кървави сълзи стичат се по младото лице. Червени, стари очи гледат с празен блясък. Какво стана с живото сърце? Чуваш между него и човека - сблъсък. Рухва на земята надеждата млада, това е началото на злината стара. Става на прах цялата вселена. Човещината е вече само илюзия далечна.

Нека се понесем на крилете на пеперудата, да полетим към светлината. Животът винаги ни води по пътека, постлана от светлинни снопове, но често минаваме през сенчестите участъци, губейки се. И когато се изгубим из непознатите кътчета на нашата същност, става трудно да открием себе си. В стремежа си да се издигнем, пропадаме. И докато се лутаме из обърканото ни съзнание, тъмнината става все по-гъста и непроницаема. Точно затова са пеперудите, които винаги да ни водят към светлинта и да ни измъкват от мрака. Нека се понесем заедно с тях из вселенията, през които преминават. Да проследим откъде прелитат в търсене на изконните човешки характеристики, простъпки и преживявания, които всекидневно ни следват по петите. Да се хванем за тяхната светла диря.