В безсънните нощи ще се чете
4 stories
Addicted(част 1) by everythingihave12
everythingihave12
  • WpView
    Reads 2,273
  • WpVote
    Votes 181
  • WpPart
    Parts 24
-Казвам се Кристин Мона Бел на 15 години,имах хубав живот докато той беше жив,но от тогава живота ми е ад. Забърках се с много неприятности и най-лошото беше,че това ми харесваше... Когато го срещнах всичко се преобърна,а само да знаех,че това е само началото. #3 in soul
Asylum {HS}(Daddy Kink)[Bulgarian Translation] by Fooreest
Fooreest
  • WpView
    Reads 114,431
  • WpVote
    Votes 6,995
  • WpPart
    Parts 35
Лудницата не е място където да се влюбиш. Адела Кинг е доброволка в лудница, защото майка и мисли, че така ще промени ужасното си поведение. Когато разбере, че ще помага на мъж на име Хари Стайлс, няма и да си представя, че ще го нарича татенце ИСТОРИЯТА Е ПРЕВОД ОРИГИНАЛНАТА АВТОРКА Е @pizzaharold ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: Преди да започнете да четете, предупреждавам тази история съдържа сцени за "възрастни", като например: - Daddykink; - Насилие; - Подобие на BDSM; - Страшни сцени;
Watch by ValeriyaAngelova
ValeriyaAngelova
  • WpView
    Reads 2,061
  • WpVote
    Votes 159
  • WpPart
    Parts 18
(Кратка история) #BBHContest ПЪРВО МЯСТО Смятам че името, което ни е дадено по рождение, има огромна свъхестествена сила, която не можем да си обясним. Сила, свързана пряко с нашата съдба. Тя може да е светъл лъч, но може и да е тъмна бездна. Но ние не избираме сами имената, които да носим. Те ни се дават от хората, които най-силно ни обичат. И тук може би идва най-голямата ирония на съдбата. Името ми е Ипомея. Кръстена съм на също така нареченото ,,Лунно цвете", което разцъфтява привечер в бели нежни цветове, и остава през цялата нощ. Но единствено нощните пеперуди се дивят на неговата красота. И цветето само в мрака разцъфва, обляно от лунните лъчи. Самотна съдба, дарена на самата мен от майка ми в денят на моето раждане ... и денят на нейната смърт. Не понавах баща си, занех единствено, че бил моряк, но един ден се изгубил безследно в морето. Често гледах към хоризонта, към края на видната морска шир. И аз не знаех защо точно. Но привечер обръщах гръб на залеза. Свикнах да живея скрита от света, невидима, досущ като лунното цвете. Но не можех да избягам. Защото кой би могъл да избяга от съдбата си!
+14 more
Пречупени Крила /стихосбирка/ by Flower_Reader
Flower_Reader
  • WpView
    Reads 4,031
  • WpVote
    Votes 498
  • WpPart
    Parts 12
За онези, чиито крила са изтръгнати. За онези, чиито надежди са разбити. За онези, чиито мечти са загубени. За онези с фалшивите усмивки и кървящите рани. За онези с тихите сълзи и безмълвните писъци. За всички ангели с ранени души. ✒ Сборник с поезия 2018 ✒ Highest rank: поезия, 3 място ✒ Автор: Flower_ Reader Корица: Flower_Reader