Hell's competition отваря вратите си за всеки един, изявил желание да участва <3 Надявам се да се забавляваме заедно!

Понякога светът за този малък пътешественик бе твърде монотонен, липсата на звуци и цветове го влудяваше. Слънчевите лъчи огряваха тъмните му, изпълнени с тъга очи.

Половинчатата усмивка се появи на лицето на стария вампир. Определено не бе добро решение да приюти незряло вълче с лош късмет, докато двата вида водеха война. Но можеше ли някой да откаже на тези големи очи, неопетнени още от живота?

На всяко хилядолетие луната огрява земите на този народ от земеделци, подготвящи се за този момент. Постене, упорито и старателно чистене на домовете, така и на градините с билки.

Всеки лекува болката по свой собствен начин, дали ще е с шоколад или самонараняване, не е от значение. Ала дали всъщност едни малки капсули мога да изкоренят това тежко, убиващо надеждата у всеки човек?

Той е благородният мъж, човек на думата и честта. Бели ризи, тъмни вратовръзки, костюми и ръкавици - дали всъщност бе толкова чист и невинен?

Нежна целувка, включваща зъби и малко кръв. Невинно произведение на изкуството, което невинаги можеше да се срещне от всеки. Не и в идеалната му форма.

''Преди си мислех, че аз съм голям грешник, докато държа измежду пръстите си острието, което всява ужас и страх у хората, ала ти си с единия крак в Ада. Макар и аз да нямах особено голяма потребност от това да бъда с теб, някак у мен се зароди нуждата да копнея за дозата адреналин, която винаги я има с теб. Що за същество?''

"Грешно е, но може би затова е толкова сладко"

Джесика Грийн бе 18 годишна тийнейджърка, живееща в покрайнините на Лондон с баща си - Питър. Въпреки отличните си успехи и примерното си поведение в близката гимназия, тя си падаше по белите и постоянно правеше глупости. Поведението и извън границите на училището бе коренно различно - обичаше да си играе с хората и техните чувства. Точно това нейно качество я вкара в поредната беля.