Той си отиде. Остави ме сам на този свят без шанс за се поправя, без надежда за бъдеще с него, без нищо. Не го виждах вече, не го докосвах, не му говорех. Нямах този шанс. Това ме изпълваше с болка, но нямах избор. Нямаше го. А с него си беше отишла и душата ми.

Бях наказания. Не от родителите, а от живота. Майка ми се ожени повторно и това напълно разруши и провали и малкото надеждица и щастие които бяха останали. И не, нямах проблеми с доведения си баща, а с човека, който трябваше да наричам брат до края на живота си.