Имах на разположение целия си живот, за да ти кажа какво виждам в теб, а се провалих. Понякога цял живот не стига за да кажеш на някой, че го обичаш. ....Най-лошото при думите е усещането, че има думи, които са останали неизречени. Тежестта на онова, което никога не е съществувало и което въпреки това никога няма да престане да съществува.

Продължение на книгата "Писма до теб, които никога няма да прочетеш", само че тук ще публикувам само поезия. Отново става дума за несподелената любов, за всички страдания, които човек изпитва, когато е влюбен, за загубата на скъп човек и така нататък. Въпреки че пиша за определен човек (същият като в първата книга), мисля, че всеки ще намери нещо за себе си и в тази. А сега приятно четене 😊. #1 in sadness 15.07.2019 #1 in poems 29.08.2019

Сладки и изгубени, от любов погубени... ~няколко стиха - една приказка~ Хвани ме за ръка. Нека надникнем заедно, да се изгубим там някъде в дълбокото...

На есента, която лее кръвта си и багри листата. На огъня, който изпепелява не само земята. _________ Произведения за 10-дневното предизвикателство на @writershub19

„Отдавна научих как да мразя враговете си, но никога преди не бях обиквал някой от тях."

В "Пътеводител на писателя", ще откриете много полезни съвети, с които да си помогнете при писането на добра история. Ръководство за създаване на добър сюжет, създаване и развитие на герои, грешките, които не бива да допускате, както и много други съвети.

Страдайки от депресия или всяка психоза, губиш себе си. Намираш си лоши приятели, слагаш маски на лицето си и правиш неща, които не са ти присъщи. Помниш ли колко беше невинен като дете, колко беше радостен и как намираше смисъл в живота си? Искаш ли да се избавиш от лошите навици и проблемите? Просто премини към първата част от проекта. Обещавам да качвам по една част всеки ден и да ви помагам.

Тя беше най-поетичната душа в радиус от стотици километри. Умееше да улавя красивото и да го пресъздава по свой начин. Вдъхновяваше се бързо, но самата тя беше вдъхновение за всички; съвкупност от талант и непорочност. Той беше един вид цяло ново изкуство. Бъркотия от късни нощни часове и проблясващи в тъмнината огънчета на запалки. Хората, на които се доверяваше, се брояха на пръстите на едната му ръка и кокалчетата му бяха винаги ожулени. И изгревът трябваше да е спасение, но беше само мистерия сега. И те се сблъскаха. И една бурна любов заплаши да не изгасне никога.

Животът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво. Това е мигът, в който се чувствам свободна. Думите са моят отдушник. Живея за това усещане. Победител в Тhe Bookish Awards 2018 в категория "Поезия"! Корица:sadreamer_01

Cover by MaritoNikolova В дебрите на най-страшната гора, съдбовна среща ще се случи.. Липсата на запалка, разговор ще създаде.. Мракът красотата ще прикрие. Луната за заблуда ще послужи. И една вълчица. cover by: MaritoNikolova