Това не е поредната история за Ангела и Дявола. Нито пък за доброто и злото. Историята им е малко по-различна. Те двамата бяха прекалено горди, за да признаят. Прекалено егоистични, за да дадът. Душите им бяха прекалено черни и играеха мръсно, а след игрите оставаше само пепел, нищо повече или по-малко. Всеки опитваше да доминира над другия, но доминанта бе един. Дните минаваха и отминаваха, а с тях и малкото човещина останала в тях. Щеше ли да продължи малката игра, която играеха или всичко щеше да приключи? Или това бе началото на самата игра.