- Нямах избор. Той искаше съдружие с Майкъл, а това беше единствения начин. - Това ли беше единствения начин? Да се превърнеш в курва на поредния нарко бос?!- изсъска Лео. - Внимавай с думите! - развиках се, а шофьора на таксито ме погледна. - Знаеш, че съм готова на всичко, за да го видя как се гърчи. - Съжалявам. Просто не мислех, че някога ще се върнеш в Лондон. - Аз също. - Сигурна ли си? Знаеш, че по всяка време можеш да се откажеш от всичко, нали? - мразех тези разговори. Винаги ме караха да се замисля. Какво ли би станало, ако просто бях продължила напред? Историята е спряна от повече от година поради липс на внимание.В момента подлежи на редакция и скоро че бъде премахната от wattpad и възстановена наново. 🙂

Тя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?