Северна Калифорния. 8 и 30 часа сутрин. най-жестоките жеги на август. най-силните гръмотевични бурии. безкрайните полета. прашните пътища. един тюркоазено син ван. четири момичета и едно момче. няколко стъклени бутилки. ярки звезди. желание във точен час. 11.11 |опит за нова кратка история, която може никога не види своя край|

Андрея никога не се е вписвал - нито в дома си, нито в света. Семейството му го пренебрегва, обществото го изолира, а единственият човек, който някога го е разбирал, изчезва завинаги, оставяйки след себе си празнота, Тежестта на загубата го разкъсва отвътре, докато отчаяно се опитва да намери своите отговори. Как се оцелява в свят, който е толкова студен и негостоприемен? Има ли смисъл да продължаваш, когато всичко, което обичаш, е безвъзвратно изгубено? Докато бяга от болката и се бори с мрака вътре в себе си, Андрея ненадейно се натъква на две светли души - възрастна цветарка с добри очи и момиче с разбито сърце, които му показват, че все още съществува топлина. „Всеки се нуждае от цвете, което да оцвети сивото ежедневие." ---- Възраст: 16+ Жанр: Тийн фикция, Драма Статус: В процес на писане/редакция

Седем души са обвинени в ужасни престъпления и са пратени в експериментален затвор, като спомените им биват изтрити. Целта им е да намерят изхода час по-скоро, а най-лесно ще успеят ако са заедно. Но има една уловка, която значително ще затрудни задачата им:Те не са единствените обитатели на затвора. Потопете се в мистериозната история на Том, Арчи, Кейтлин, Трой, Лори, Бари и Клаус, които се борят със зъби и нокти за своето оцеляване... Но дали усилията им ще са достатъчни? "Изгубеното място" е първият ми наистина сериозен опит за книга. Смятам, че се получава, но в крайна сметка вие - читателите, ще прецените това.

Какво се крие зад всички онези митове, пробуждащи у нас чувството за принадлежност към отдавна изчезнали цивилизации или пък почит към изгубени във времето богове? Това е една отдавна забравена истина, която излиза наяве, за да преобърне представите ви за гръцките богове и герои. Препоръчвам горещо на всички, които четат/са чели Пърси Джаксън!!! :) •05.11.2019- #1 firstbook •06.11.2019- #1 gods •08.11.2019- #1 historicalfiction •13.01.2020- #1 truth Жанр: fantasy Препоръчителна възраст: 12+ teabraw2020©️

Едно момиче, което не може да спре да се връща в миналото. И едно момче, което гледа единствено и само към бъдещето. Но и двамата са заседнали в настоящето. Августина отново се появява също толкова внезапно в живота на Даниел Даскалов, колкото и беше изчезнала. Години наред всяко лято по едно и също време тя бе посещавала малкия плаж в Летово със семейството си. Даниел никога досега не се бе престрашавал да я заговори. Така и не бе научил името й. Обаче това лято всичко ще се промени. ---- Възраст: 16+ Жанр: Романтика; Тийн фикция Статус: Завършена ВСЯКО ЗАИМСТВАНЕ ОТ ТАЗИ ИСТОРИЯ ЩЕ БЪДЕ СМЯТАНО ЗА ПЛАГИАТСТВО!

Мария ди Кареля е развалина. С унищожено детство и безнадеждно бъдеще, тя е в плен на самата себе си. Бягството й от Мексико трябваше да й донесе едно ново начало, но то така и не се случи. Точно обратното, тя попадна в тъмния бизнес на удоволствията. Принудена да проституира от собствения си брат, Мария не познаваше нищо друго освен среднощните улици и прелъстителните погледи, които водеха до поредния разврат в нечие легло. Тя беше просто играчка, която беше отвратена от това, което се налагаше да върши. Без чувства, без обвързване, без нищо - това беше правилото на Мария. В очите на поредният й клиент обаче тя беше повече от просто красиво тяло. Под маската й на уличница той виждаше, че се криеше нещо много по-дълбоко, по-покъртително. Едно момиче с разбит на парчета живот, което отчаяно се нуждаеше от обич. Несъзнателно, Мария разбра, че имаше нещо по-силно от наркотиците. Тя беше пристрастена към тези тъмни очи, към нежността, но най-вече към сигурността, с която я даряваше. А това беше в разрез с имиджа на професията й... #4 място в Books Awards 2018! #3 място в "Любов между редовете" на The Glass Awards 2018!

Векове по-късно, когато кръвта на черната роза все още тече, някой се сблъсква с края на една трагична история на отминала епоха. Четиристотин години по-късно стените на архитектурните величества все още пазят тъжния спомен и неговото приклятие. По случай сключения брак между богатите предприемачи Корнелия Грендел и Джак Оуен, богатото семейството на младата булка се нанася в Седемте имения, като на тях се пада имението "Капулети". В навечерието на годежа, когато се събират седемте богати семейства, очите на Корнелия попадат на мистериония красавец от имението "Монтеки". Заинтригувана от личността му, не отказва предложението му да я нарисува, а Остин Старк знаеше как да спечели една жена.

Цветовете на реалността са по-мрачни от тъмнината и са пременени в греховни дрипи. Тя е обикновено момиче, което се преобразува в страховете си. Сълзите ѝ се изпаряват в яростта, белезите ѝ се превръщат в причини за войни, а гладът ѝ за докосване на забраненото става неутолим. И на фона на всичко зло, което се е опитвала да пребори с мъки и усилия, се появява нещо ново - невинно, далечно и незаменимо. И тя е готова на всичко, за да го получи.

Тя не помни нищо. Тяхната първа среща,целувка,първият път, в който той и купи цветя,първата им спречка заедно. Тя дори не помни кой е той...Тя е забравила и нещо ужасно...Нещо, което никой не иска да и припомни. Е,какво ли ще стане след като ВСИЧКО ИЗЧЕЗНЕ ?! Cover by steladesi

- Когато ме погледнеш, всички стихии в мен коленичат... В объркания свят на Денис няма време за дълги и сериозни връзки, освен афера за една вечер. С минало, разбъркало бъдещето ѝ, тя все още превръзва раните си. Емоционална, истинска и все пак разбита, тя не беше готова да продължи след последната ѝ връзка. Матей е силен мъж с минало не чак толкова достойно за призвание. Поправил част от грешките си и въпреки това с по още някоя отворена рана, той опитва да забрави за деянията си и да продължи напред. Докато не среща стихията, която най-много му подхожда - Денис. И двамата приемат придизвикателството "без чувства", но докъде ще стигне това, щом единия намира утеха в другия, а пък другия опитва да отрече всичко, което чувства, за да не бъде наранен отново. И по-важното - как ще завърши всичко това?