"...Дишането й бе учестено искаше й се да се разплаче,но не можеше.Имаше чувството,че измина цяла вечност,докато чу двата смъртоносни изтрела. Спокойствие обзе душата й. Всичко е наред Питър и Салил са останали живи .Въобще не й мина през ума ,че жертвите могат да бъдат,именно, те двамата. Готова да отключи вратата на колата ,Мегън видя висок мъж с черно злокобно облекло, който я пронизва със своят жаден за кръв поглед ..."

Кимбърлий има три правила: "Винаги бъди дама без значение кой стои срещу теб." "Никога не се качвай в колата на непознат." и "Никога, ама при никакви обстоятелства не носи Гучи от минал сезон." Когато имаш всичко думата "невъзможно" не е вариант. Умна, целеустремена и разглезена, Ким би била типичното клише за гимназиална мажоретка. С тази разлика, че въобще не може да танцува или да носи трико. Но когато е принудена да се откаже от бижутата и дрехите си, изведнъж започва да прозрява кои са истинските й приятели и, че всъщност не може да разчита на никого. Заедно със семейството си, тя се мести в беден квартал и единственото, което не харесва повече от цветните малки къщички, е дразнещия съсед с перфектна коса, който не се интересува от нищо случващо се около него. И макар на пръв поглед двамата да нямат абсолютно нищо общо, едно нещо ги привлича един към друг - страстта, която кипи във вените им. Драматична и завладяваща любовна история за две души, които си принадлежат. Той й показа истински важните неща в живота. Тя му показа най-болезненото от тях- любовта.

"Когато за пръв път дойдох в това училище нямах никой," каза той изведнъж. "Намерих това място и оставах тук всеки ден по време на междучасията. Докато не намерих Калоян и Борис. Сега понякога и те идват на това място, за да пушат. " "Ти пушиш ли?" ахнах. Той се усмихна мазно, измъкна от джоба си цигара и я доближи до устните си. Щеше да запали другия край със запалка, когато ударих ръката му и цигарата и запалката паднаха на пода. "Не сега, не мога да понасям миризмата на дим," казах аз и скръстих ръцете си. "Защо ми казваш всичко това?" Попитах. "Не знам, просто така го почувствах," отвърна той. Изведнъж се приближи до мен и прошепна с дълбокия си глас, "Това ще е тайна между нас, не казвай на никого". Той показа котрето си, чакаше да го сключа с моето. Почувствах се доста странно. Винаги спорим, но предполагам, че е изпил грешните хапчета. Бавно доближих малкия си пръст, сключих го с неговия и автоматично се усмихнах. Той също се усмихна, видях го за пръв път.