Strawberry kiss 《oneshot》
Колкото и опасен да е погледът ти, устните ти имат вкус на ягоди.
Колкото и опасен да е погледът ти, устните ти имат вкус на ягоди.
"- Благодарен съм, че те има...и че така се грижиш за мен..."
Нека Ви разкажа за тази любов...,която за всички бе грешна...
" Минах през много неща. Накрая останах сам на този свят. С годините се промених. Станах друг човек. Човек, който обича кървавите забавления. Любимото за мен стана едно: красиво и мъчително убийство, под лунната светлина. Ти беше част от това и ти правеше това забавление за мен, още по - вълнуващо. Можеше ръцете м...
Щом Техьонг се появи света на Чонгкук стана цветен. Стана отново красив, а той щастлив. Ким бе неговото чудо и без него нещата губеха всякакъв смисъл.
Бях наранен. Наранен от твоите ръце. Обичах те, но ти мен, не. Ти носеше маска, която аз не можех да сваля. Беше те страх да споделиш миналото си. Беше те страх да си до мен. Беше те страх да ме обичаш. Но аз не се отказах. Не се отказах от любовта си. Не се отказах от теб.
Слънцето грееше силно, но главно осветяваше само една душа. Всички гледаха него и лицето му, на което бе поставена маска, с която никой не можеше да види, колко разбит бе всъщност. Танцът му все пак, нежен и изпълнен с емоция и същевременно, ключът към истината зад всяка маска. Но все пак, там имаше някой, който седе...
И малката игра може да накара нечие сърце да полудее.
Любовта и омразата. Те винаги вървят ръка за ръка. Лесно могат да замъглят погледа на един човек. Да го накарат, да направи немислимото. Да го накарат да живее в мъка и отчаяние, заради грешките породени от тези две чувства. И точно това се бе случило с Чон Чонгкук. Но, когато той бе разбрал истината, вече беше късно...
Животът ми беше черен, беше пълен само с тъга и тъмна пътека, по която вървях сам. Страдах, заради най-близките си. Единият ме нараняваше, докато другият дори не можеше да стъпи на своите крака. Съдбата ни събра двамата. Две души между бялата и черната пътечка. Пътечката на щастието и мъката. Щом влезе в моя живот, ти...
Всеки един от нас знае какво може да ни причини алкохола. Но някой вярвал ли е че алкохола може да направи толкова голяма поразия? Kim Taehyung на 27 години попада в тялото на 17 годишния Jeon Jungkook. Дали ще успеят да си върнат телата?
Думите са нещо голямо. Точно, заради това човек, трябва да внимава какво казва. Защото някой ден, изказаните думи, могат да наранят някоя невинна душа.
Вината за всичко беше моя! Защо не бях по - внимателен?! Защо те нараних?! Съжалявам,че заради мен ти изгуби нещо ценно! Моля те, прости ми!
"Не вярвах, че в онази нощ ще чуя гласа му за последно."