"Highlife High"- гимназията за известни личности. За тези, които искат да си дадат малко почивка от голямата сцена и да продължат образованието си. По коридорите на това училище човек може да види толкова познати от кориците на списанията лица- на музиканти, модели, актьори, деца на известни личности. Лизи е осиновена от семейство Бекъм преди няколко години и едва когато е на 17, решава да учи в Highlife High, където разбира, че повечето хора не са такива, за каквито се представят. Проблемите в тази гимназия са двойни, а лицемерите- също. Дали Лизи ще преодолее трудностите и дали освен неприятности, няма да срещне и...любов? И то в лицето на човека, който най- малко е очаквала?

Meeting someone in a coffee shop is so clichè. Until it actually happens to you and you realize how if you didn't walk into that coffee shop that day. You would've never met that person. Or see them ever again.

Животът на 16 годишната Хейли Греъм не е розов. Освен проблемите, които има у дома, тя също така определено не е една от най - популярните в гимназия Лаутън (Lawton High School). Най - добрият й приятел е...дневника й. Дали това ще се промени, дали Хейли ще намери лъч светлина в живота си или ще се забърка в неприятности? Е, четете и ще разберете! #2 място в Тийнфикция на наградите Wattys Bulgaria 2015-2016

След сполетялото я нещастие, Роуз се премества от големия Ню Йорк, в красивото градче Портланд. Единственият човек, когото познава там, е гаджето й, Арън. Тя цели да започне начисто...получава нов живот, нов дом, както и мечтаната работа. Но съдбата я среща със сприхавия съсед отсреща. И какво се случва с новия й живот, когато двамата стават колеги? Възникват множество конфликти, а животът й се преобръща изцяло. Той се държи странно, защото пази тайни, тъмни тайни, които тя изгаря да разкрие. Но водена от любопитството, Роуз ще се забърка в опасни неприятности и ще открие истини, за които не е подозирала . А какво ще ги сполети, когато съдбите им се преплетат по най-неочаквания начин...

He was an ass. He made you fall for him and he wasn't there to catch you. But worse of all, he made you trust him. He made you think he wasn't like all the others. And you know what? He was right. He's not like all the others, he's worse.

Не, не вярвам това да е типичната любовна история.. или пък може би е? Но нека първо се запитаме, какво е типичната любовна история? Не, тя не е срещата на двама, които осъзнават, че съдбите им са свързани. Тя е когато две объркани души се сблъскат с несгодите на съдбите си, позволявайки им да пресекат пътищата на предопределените им събития. И тук се сблъскваме с две точно такива души - объркани и неосъзнати. Едно момче, което безразлично гледа как света минава покрай него, и едно момиче, което мисли твърде много за заобикалящия я свят. Едно момиче, което мисли твърде много за него. За момчето, от третата спирка.

Това е историята на Дарси Грийн, което е едно обикновенно 18 годишно момиче което има огромна мечта, а именно един ден да си отвори своя собствена книжарница в някое красиво кътче на Йю Йорк. Но за да успее трябва да премине през много трудности. Дали ще се справи? Всичко зависи от нея и от това дали ще успее да се пребори за това което иска. Надявам се да ви хареса, а това ще го разберете само ако продължите да четете. (:

В девическото училище на госпожа Стайлс винаги беше пълно. Само най-добрите биват приемани и обучавани както подобава. Училище, на блондинки. Да госпожа Стайлс приличаше малко на Хитлер,но само по характер. Приемаше руси и синеоки момичета,от бугати семейства. След русите иваше само две различни-Уенди и Луси. Броят на момичетата,който бяха с боядисани коси,достигаше 100. Но какво става,когато на чело на девическата гимназия за директор бива назначен синът на госпожа Стайлс?

"- Престани да говориш така...- заглъхна Ева. - Как?- прошепна Дилън. - Сякаш това е краят...- промърмори. - Това е краят. - спирайки за малко, той облиза устните си и я погледна. -Това е краят на нас. - Не... - проплака, поклащайки глава. - Не, не, не. - поклати глава, сълзите и се стичаха свободно по бузите и. - Моля те, Дилън... - хвана ръката му. - Не го прави, моля те. - каза отчаяно. Поглеждайки я, с болка в очите, той се отдръпна и с едно-единствено поклащане на главата, той се обърна и започна да се отдалечава. - Остани... - гласът и прегракнал. - Кълна се, ако направиш още една крачка, ще те намразя, колкото и трудно да е....кълна се, ще те намразя от дъното на душата си. - изкрещя тя. Той спря за момент, но след това тръгна с високо вдигната глава. - Дилън! - изкрещя му, гледайки с удивление, че дори не се обърна. - Моля те, не го прави... Обичам те! Падайки на земята, постави треперещата си ръка върху устата си, възпирайки се от това да се сломи още повече, докато сълзите и се лееха неконтролируемо по бузите и."