Здравейте приятели 💗 С огромно удоволствие ви предоставяме нашият превод на новелата 0.1 - "Искри от ледени висулки" от страхотната поредица "Сняг като Пепел" 💗 Искаме да изкажем едно огромно БЛАГОДАРЯ за проявеното търпение от ваша страна и да ви пожелаем ПРИЯТНО ЧЕТЕНЕ ✨Анотация: „Искри от ледени висулки" е кратка история за живота на Мийра, предхождаща събитията в първата част от поредицата „Сняг като пепел", която първоначално е трябвало да бъде включена като пролог към 1ва книгата. В нея ще надникнете набързо в кралство Есен, ще се срещнете с някои от приятелите на Мийра и ще се запознаете със злокобната опасност, с която скоро ще се сблъскат и самите герои... И така... какво представлява „Сняг като пепел"? Това е историята на Мийра - сирак, която иска да се докаже като воин и да помогне на сънародниците си да възстановят кралството си. Това фентъзи е изпълнено с тъмна магия, шокиращи интриги и епичен любовен триъгълник. ----------------------------------- Всички права върху този превод принадлежат на Екип FanHunters! Моля, уважавайте чуждия труд!

- Трябва да поговорим. - каза той. Погледнах към пода. - Не, не трябва. - Искам да ме погледнеш. - прошепна, правейки крачка към мен. - Нейтън ... - Погледни ме. - прекъсна ме той. Той беше толкова взискателен, и защо това беше толкова секси? Въздъхнах, но се насилих да погледна нагоре и да срещна погледа му. Зелените му очи изглеждаха толкова разтревожени. - Трябва да знам дали това ще се случва всеки път, когато те целуна. - каза той тихо. - Защото в такъв случай ще трябва да спра, а повярвай ми не искам. - каза той, като се взираше в устните ми. - Осъзнаваш че това е лоша идея, нали? - попитах го. На устните му се появи усмивка. - Така ли? Завъртях очи. - Да, наистина много лоша идея. Той постави ръка на бузата ми и започна да я гали нежно с длан. - Не изглежда да е така. Грабнах ръката му, за да го накарам да спре да прави това, не исках да се поддавам на чара му, но вече беше твърде късно. - Искаш да продължиш да ме целуваш ... - прошепнах аз. - През цялото време ... - каза той, устните ни бяха толкова близо, че можех да ги почувствам да се движат срещу моите, докато говореше. - Не може