" - Познаваш ме. Това ще завърши зле. - погали бузата ми с пръсти,усмихвайки се сухо. - Познаваш ме. Стига началото да си струва през всякакъв край ще мина. - хванах ръката му и сплетох пръсти с неговите." "- Виждаш ли? Виждаш ли! - крещеше,обикаляше нервно стаята,удряше стената,вратата,шкафовете,чупеше всичко,което му падне. - Казах ти,че "ние" е ужасна идея. - Да. - стоях свита в ъгъла,но го гледах без страх. - Но кога съм те слушала?" "- Съжалявам. - прошепна. Гледаше ме тъжно,умолително. Болеше го. - Не съжалявай. - проплаках. - Поне началото си заслужаваше." Имах чувството, че всичките ми грехове се бяха събрали в него,създавайки го като личност,която щеше да преобърне живота ми на 180 градуса. Кой би предположил,че най-лошия грях е толкова красив?