Любовта е скъпа за душата медицина. Кара те да забравиш за проблеми и болки, но не обещава винаги да е така. Понякога те оставя по-смазан, отколкото когато те е намерила. Знаех това добре и въпреки всичко поех риска. Впуснах се в това, с надеждата да се излекуваме един-друг, но веригите не бяха безкрайно дълги. Време беше да разбера дали любовта може да стои в ръце, носещи оковите на миналото.

- Трябва да поговорим. - каза той. Погледнах към пода. - Не, не трябва. - Искам да ме погледнеш. - прошепна, правейки крачка към мен. - Нейтън ... - Погледни ме. - прекъсна ме той. Той беше толкова взискателен, и защо това беше толкова секси? Въздъхнах, но се насилих да погледна нагоре и да срещна погледа му. Зелените му очи изглеждаха толкова разтревожени. - Трябва да знам дали това ще се случва всеки път, когато те целуна. - каза той тихо. - Защото в такъв случай ще трябва да спра, а повярвай ми не искам. - каза той, като се взираше в устните ми. - Осъзнаваш че това е лоша идея, нали? - попитах го. На устните му се появи усмивка. - Така ли? Завъртях очи. - Да, наистина много лоша идея. Той постави ръка на бузата ми и започна да я гали нежно с длан. - Не изглежда да е така. Грабнах ръката му, за да го накарам да спре да прави това, не исках да се поддавам на чара му, но вече беше твърде късно. - Искаш да продължиш да ме целуваш ... - прошепнах аз. - През цялото време ... - каза той, устните ни бяха толкова близо, че можех да ги почувствам да се движат срещу моите, докато говореше. - Не може