Живот Stories

Расказ во кој е направена споредба меѓу виното и животот.

1 Това е Мая Артър . Тя и семейството и се преместиха в Калифорния . Мая е винаги облечена в черно , слуша рок и метал също така и тя пуши .Родителите й знаят за това , но на тях не им пука . Мая се премести в местното училище- Крийк Браун . Всички в класа я гледаха . Никой не я познаваше . Така и не се сприятели с никой. Това ,че е сама я прави щастлива . Мина седмица . Мая беше все така самотна . Всички я смятаха за наркоман , дори и учителите. Самотната наркоманка беше прякора й . През свободното си време Мая пишеше истории в своя блог . Там тя беше много харесвана заради мислите й , начина и на изразяване и тишината покрай нея .

Благодаря ти за отделеното време. <3

Една кратка поезия с една малка поука

В този първи том на моите разкази "Само живот имам, за да мога да го направя", ще преминем през най-съществените етапи от живота ми. От детските години и образователния ми път до настоящето, ще споделя както трудностите, така и постиженията, които са оформили моята личност и професионален път. Тази книга е опит за осветление на момента, в който личните и професионалните ми опити се събират, за да създадат историята на живота ми.

Стихове, породени от помисли. Мисли, породени от меланхолия.

Двамта Глупаци [това ще бъде къса книга !] "От както се запознаха,те бяха заедно и не се промениха през годините ! това е история как едно приятелство може да бъде вечно дори когато и двамата се държат глупаво,арогантно,злобно или надмено. Хората не са вечни,но приятелите са доживот ! "

Песна за пријателство,какво треба да биде во вистинска смисла на зборот.

Една смехотворна история как се превърнах във красавица от 80 килограмово момиченце (момичище, прощавайте). Ще се постарая да съм детайлна и да ви е забавно все пак!

Пролог Да се влюбиш в някой, който да е толкова близо до теб, но в същото време и толкова далеч. Да ви разделя само една ограда, но в същото време тази ограда да се превръща в огромна и тъмна бездна, която с времето расте и ви разделя още повече и повече. Темира седна на пейката под дъба, който родителите ѝ бяха посадили в двора им в деня, в който се роди. Въздуха беше приятен и чист. Нищо чудно за малко провинциално градче. На един от дебелите клони на дъба бе закачена люлка, която Теми бе направила с помощта на най-добрия си приятел. Приятел, който вече не съществува в нейния свят. Точно срещу тази люлка бе разположена и пейката. Теми гледаше люлката, а спомените ѝ от преди осем години отново се завърнаха. Една топла сълза се отрони от окото ѝ, тя сви коленете си, гушна ги и позволи на спомените да я завладеят. „Вече никога нищо няма да бъде същото."- отрони тихо тя и позволи на сълзите да бликнат от очите ѝ.

Младата и амбициозна Кристъл се опитва да направи най-доброто , на което е способна-да живее.От бебе е захвърлена в сиропиталище и се е научила да живее по свои правила.Живее ден за ден.Едва свързва двата края с работата си на крупие в невзрачно казино.Където собственикът не веднъж потъпква човешките и права.Но казиното има и друго лице-в една от задните стаи се помещава клуб'Съблазън', където на момичетата им се налага да работят, за да припечелят повече пари.Няма желание да търси родителите си, но иска да изживее страстна и бурна любов.Да създаде семейство.Разбира колко е самотна, едва когато при странни обстоятелства се запознава с мистериозния Майк.Дали той ще и помогне да събере остатъците от изстрадалата и душа?Дали той ще и даде , това от което се нуждае?

Малки интересни истории! Това са първите ми опити и се надявам да ви харесат!

Љубовна песна за која самиот наслов доволно зборува.

Разказвам за моят живот в чушбина.

Песна за тоа како би сакале да изгледа светот.

Опитва се да се запознае с нови приятели, но не успява.

Расказ за споредба на сапуници со животот.

Това съм аз Мак. На 17. Добро момиче,поне бях. Запознах се с него и той ме промени, след като ме заряза. Дали е грешка? Трябва ли да остана при него? Какво ще платя за това? Какво ще стане? Това съм аз Маркос. На 18. Лошо момче. Запознах се с нея. Трябваше да я зарежа ,защото иначе ще е в опасност. Дали е грешка? Дали трябва да си я върна? След време на една мисия съдбата отново ще ни срещне. Но тя ще е променена ,различна,опасна.