gabi897688
Връщам се в денят, в който загубих чувството, че мога отново да живея. Там, където оставих сърцето и душата. И само един въпрос ме измъчва "Защо по дяволи ме постъпи така с мен ? С какво съм го заслужила". Нима любовта ми не ти беше достатъчна... Или всичко за теб е било проста една игра. Толкова ли е лесно да разбиеш нечий чувства, без да ти пука за него. Защо тогава ми даде надежда, която бавно умира с всеки един ден. Всичко умря и вече няма надежда за щастие. Умря сърцето ми, умря душата ми. Как сега да повярвам на някого ?