Училище Stories

Двамта Глупаци [това ще бъде къса книга !] "От както се запознаха,те бяха заедно и не се промениха през годините ! това е история как едно приятелство може да бъде вечно дори когато и двамата се държат глупаво,арогантно,злобно или надмено. Хората не са вечни,но приятелите са доживот ! "

В гора от древно потекло стои училище а добро и зло. Две кули там светят: една а чистите сърца, една а лошите деца. Опитай да ибягаш, но няма да успееш. Път навън едничък ще откриеш.

Една смехотворна история как се превърнах във красавица от 80 килограмово момиченце (момичище, прощавайте). Ще се постарая да съм детайлна и да ви е забавно все пак!

Ето и нещо от по-дългите ми "произведения". За в момента е в застой, или по-скоро в генерална преработка на......ами всичко. Коментари, критики и идеи за заглавие винаги са добре дошли.

Здравей. От самото начало ще ти кажа, че в тази история няма любовни драми, сладникави срещи и идеализирани вампири. Светът е нормален, но хората, живеещи в него са различни. Под различни нямам предвид повърхностното - това, което виждаме още при първата среща с даден човек.

Тук ще ви споделям за готини, смешни, тъжни и депресиращи + ужасаващи и супер засрамващи истории от училище.. всяка глава ще бъде кратка но предупреждавам може би близо 100 глави ще се съберат 😭😂 още не съм започнала да пиша и сега ми хрумват около 10 неща..

...

Дали само текст може да разпали истинската любов? Винаги е било трудно да накараш другия да те хареса, но да го направиш без дори да те познава?!

Опитва се да се запознае с нови приятели, но не успява.

Той беше просто едни сини очи и мръсно руса коса. Замечтан поглед, който му придаваше вид на човек, който дори не съществува в една реалност с теб. Понякога мълчалив, понякога усмихнат, понякога забил в телефона си, често с цигара в ръка и самотата около него. И нищо повече. Тя беше низ от кошмари и нещастие. Вечно отнесена и амбициозна, за което свидетелстваха оценките й в училище. Идеалист, леко тъжна, много обичлива и прекалено наивна за своя сметка. Приятелите й я харесваха, семейството й се гордееше с нея, животът й бе каша. И нищо повече. Това е история за една нереална любов, за осъзнатата саморазруха в името на илюзията за щастие, за опиата от 'света на мечтите'. За това колко сме крехки и как сме способни да се погубим с ясната идея за случващото се. За промяната, за различието, за нещастието, за сълзите, за... Нас.

Поредния скучен ден от ежедневието на Алан е на път да се превърне в нещо, за което младото момче никога не си е мислело, благодарение на малка помощ от приятеля му.

Какво бихте направили, ако можехте да се измъкнете от съдбата, която ви е предопределена още от раждането ? Осемнайсетгодишната Кора Салви е обикновено момиче живеещо в Ню Орлиънс, което започва да се съмнява в плановете, които е правила за себе си. За нея е немислимо да се раздели с тайната си любов Кристобъл и да заживее живот без него. Точно на време един объркан полет, отваря широко вратите пред нея и нейният Ромео и ги връща в далечното минало. " Една декемврийска нощ през 1342 година в замъка Царевец се провеждало едно от традиционните тържества за династията Срацимировци... Мира... Ваше Височество... Никога, няма да те пусна...дори и да се разделим сега, ще се открием отново може би ще сме различни, може би ще сме на друго място, може би ще сме в друго време,но ти обещавам..." До какво ще доведе една силна и изпепеляваща любов, несбъднала се векове наред...имали прераждане...истинска любов и ако е така, как ще се намерят и какви опасности крие това ? " Дали ще се съберем някога ? "

-Тя ще бъде моя! -Защо си толкова сигурен? -Защото всички момичета са готови на всичко,за да бъдат с мен. -Но тя е различна.Не е като останалите. -Ще бъде!Това е една малка игра,в която аз ще съм победителят. -Ами ако не стане така?Ако тя не се влюби в теб? -Нека се хванем на бас!До един месец,това момиче ще бъде мое! -Добре,но ако загубиш? -Няма такава вероятност! -Така да бъде!

Това,което ще ви разкажа не е за всеки и може да ви уплаши.Живеех в края на града и близо до нас имаше гора нощем от там се чуваха викове и често намираха трупове на хора,убити по брутален начин..В къщатата,в която живеех беше в най-голяма близост до гората, беше ме страх да излизам,и нощем не можех да спя чувайки виковете на хората навлезли в гората..винаги се чудех,защо въпреки слуховете продължават да ходят там..не съм сигурна,че изобщо отиват по собствена воля...навярно просто ги водят там и оставят на нещото,което ги чака...не съм сигурна дали всъшност е човек...Охх трябва да спра с расъжденията,ако не започна да се оправям ще закъснея за училище..