Historias de Хумор

Две най - добри приятелки се разделят, след като съдбата им е определила различни посоки. Един ден някаква сила отново ги събира...

Корица: sadreamer_01 Клише. Това е когато нещо се е повтаряло толкова пъти, че в крайна сметка се е превърнало в нещо, което всеки приема, че някой ден ще се случи. Любовта е клише. Като започнем от розите и стигнем до годежния пръстен. Моята любовна история също е клише. Семейството ми обаче определено не се вписва в стереотипа. Казано е, че математиката е точна наука, но колкото и да размишлявам над миналото, бих сложила всеки един от обкръжението ми, като неизвестната единица, Х или Y. Защото настоящето можеше да не е това, което познавам, ако решенията които вземахме през годините на израстването ни, бяха малко по-различни.

🤫

един "аРт" проект, посветен на двете най-изразителни и хоморомантични личности в живота ми. йенджой.

„Сигурно е генджуцу!" Мислите на Учиха ставаха по-дълбоки и по-логични. Проясни му се! Някой нарочно го вкарва в такива шеметни и абсурдни ситуации... И три от тези абсурдни ситуации бяха свързани някак... сексуално. Или Саске си въобразяваше...

Здравейте, това е книга която пиша с приятелка! В нея се разказва за Анита, младо, но плиткоумно момиче и нейните случки! All rights reserved!

просто тыпи неща да те разсмеят

Много смешни вицове

Андрей е елегантен, възпитан и стеснителен. Ева е безгрижна, нахална и разкрепостена. Тези две пълни противоположности ще развият вълнуващо приятелство, след като съдбата ги сблъска по най-абсурдния начин, завършващ с мъжа на земята, държащ разкървавения си нос. Дали жената ще успее да помогне на другаря си да спечели сърцето на възлюбената си, Деси, или съветите ѝ ще доведат до грандиозен провал?

Дебилен разказ 2 вдъхновен от потребителите в Дискорд /лол/.

Пролог Да се влюбиш в някой, който да е толкова близо до теб, но в същото време и толкова далеч. Да ви разделя само една ограда, но в същото време тази ограда да се превръща в огромна и тъмна бездна, която с времето расте и ви разделя още повече и повече. Темира седна на пейката под дъба, който родителите ѝ бяха посадили в двора им в деня, в който се роди. Въздуха беше приятен и чист. Нищо чудно за малко провинциално градче. На един от дебелите клони на дъба бе закачена люлка, която Теми бе направила с помощта на най-добрия си приятел. Приятел, който вече не съществува в нейния свят. Точно срещу тази люлка бе разположена и пейката. Теми гледаше люлката, а спомените ѝ от преди осем години отново се завърнаха. Една топла сълза се отрони от окото ѝ, тя сви коленете си, гушна ги и позволи на спомените да я завладеят. „Вече никога нищо няма да бъде същото."- отрони тихо тя и позволи на сълзите да бликнат от очите ѝ.