Promice Stories

This is a spoiler so don't read if you haven't beat fallout 4 main mission yet. This is when a 20 year old survivor named Ray is in a relationship with diffrent companions, an the dialog an reactions of learning who the Father realy is an the choice they have to make. Ray back story is insted of being the father of Shaun they are Shaun's older brother. Who watched his parents die, an the brother he swore to look after is kidnapped. An Ray is 18 when he's frozen Ray has spent two years in the common wealth becoming a symbol of hope an a hero. But after his meeting with the father, he faces a hard and moral choice. Does he honor his vow and promise to protect his little brother at all cost? Or does he break it to save this world he calls home? Each romance with different companions changes the outcome and decision Ray chooses. They all are short stories and I guess one shouts in a senesce. If you enjoy it leave a comment or you know a good job. It's appreciated

Живот на игра, на страх, на изолация от външния свят, на постоянен контрол.Е, така горе-долу може да се опише живота ми.Името ми е Сиена и съм на шестнадесет години.Живея във Вогоня,Италия от както се помня.Градчето е заобиколено от планини и е с население не повече от двадесет и пет хиляди души.И всичките явини.Сигурно нямате представа за какво говоря.Е,ние сме нещо като вещици .Управляваме черите стихии-земя,въздух,огън и вода.С изключение на мен вече всички мои връстници са специализирали по дадена стихия.Освен нас съществуват и ворои-нещо като вампири.Силни са,бързи и безсмъртни(за разлика от нас явините).Всяка година в градчето ни се провеждат игри на арената или acnanas. Нашата цел всяка година е двама победители да подновят защитната стена на града като така ни предпазват от нахлуването на вороите,но същевременно държат и нас изолирани от външния свят.Звучи добре нали?Е,не съвсем.За да оцелееш на арената трябва да убиеш всички останали двадесет и двама участници на възраст от дванадесет до двадесет и пет.И тази година за пети пореден път ще стискам палци да не ме изберат.

ජීවිතේ වඩා වැදගත් වන්නෙ අපි යන ගමනාන්තය නෙමෙයි අපෙ ගමනෙ අපි එක්ක ඉන්න මිනිස්සු .. අයුල් සහස් ද සිල්වා.....❤️