Истории Живот

Младата и амбициозна Кристъл се опитва да направи най-доброто , на което е способна-да живее.От бебе е захвърлена в сиропиталище и се е научила да живее по свои правила.Живее ден за ден.Едва свързва двата края с работата си на крупие в невзрачно казино.Където собственикът не веднъж потъпква човешките и права.Но казиното има и друго лице-в една от задните стаи се помещава клуб'Съблазън', където на момичетата им се налага да работят, за да припечелят повече пари.Няма желание да търси родителите си, но иска да изживее страстна и бурна любов.Да създаде семейство.Разбира колко е самотна, едва когато при странни обстоятелства се запознава с мистериозния Майк.Дали той ще и помогне да събере остатъците от изстрадалата и душа?Дали той ще и даде , това от което се нуждае?

Една кратка поезия с една малка поука

Една смехотворна история как се превърнах във красавица от 80 килограмово момиченце (момичище, прощавайте). Ще се постарая да съм детайлна и да ви е забавно все пак!

1 Това е Мая Артър . Тя и семейството и се преместиха в Калифорния . Мая е винаги облечена в черно , слуша рок и метал също така и тя пуши .Родителите й знаят за това , но на тях не им пука . Мая се премести в местното училище- Крийк Браун . Всички в класа я гледаха . Никой не я познаваше . Така и не се сприятели с никой. Това ,че е сама я прави щастлива . Мина седмица . Мая беше все така самотна . Всички я смятаха за наркоман , дори и учителите. Самотната наркоманка беше прякора й . През свободното си време Мая пишеше истории в своя блог . Там тя беше много харесвана заради мислите й , начина и на изразяване и тишината покрай нея .

Пролог Да се влюбиш в някой, който да е толкова близо до теб, но в същото време и толкова далеч. Да ви разделя само една ограда, но в същото време тази ограда да се превръща в огромна и тъмна бездна, която с времето расте и ви разделя още повече и повече. Темира седна на пейката под дъба, който родителите ѝ бяха посадили в двора им в деня, в който се роди. Въздуха беше приятен и чист. Нищо чудно за малко провинциално градче. На един от дебелите клони на дъба бе закачена люлка, която Теми бе направила с помощта на най-добрия си приятел. Приятел, който вече не съществува в нейния свят. Точно срещу тази люлка бе разположена и пейката. Теми гледаше люлката, а спомените ѝ от преди осем години отново се завърнаха. Една топла сълза се отрони от окото ѝ, тя сви коленете си, гушна ги и позволи на спомените да я завладеят. „Вече никога нищо няма да бъде същото."- отрони тихо тя и позволи на сълзите да бликнат от очите ѝ.

Песна каде се опишува каков треба да биде патот до сечие срце.

Расказ за споредба на сапуници со животот.

Малки интересни истории! Това са първите ми опити и се надявам да ви харесат!

Расказ во кој е направена споредба меѓу виното и животот.

Расказ за некои минати времиња кога не постоеле компјутери,а биле прекрасни,незаборавни.

Стихове, породени от помисли. Мисли, породени от меланхолия.

Ако търсите логична история, то тази НЕ Е за вас. Това ще е нещо, като моя блог. Ще пиша за мнението си над различни теми, или собствени мисли и преживявания. Ако искате да надникнете в света на едно напълно непознато момиче и да видите живота през неговите очи, то настанете се удобно и се насладете на ''Dear life''.

Късен следобед, най-обикновен ден. Седя си на леглото, пиша си домашните, най-срещаните неща при тийнейджърите без живот. И изведнъж чувам някой на долния етаж да крещи "Хей, разкарай се, ще те убия, ще убия всички ви!" Не се стряскам, това е един нормален ден вкъщи. Баба ми може да е луда, но странното е, че я обичам.

Краток расказ за љубовтта кон животот,кој е награден со 2 место на конкурс организиран во 2015 год. од Фондација Такец по повод 1 Септември - Ден на раѓање на доајен на Битолско и Македонско новинарство - Димитар Димитровски - Такец.

Красивый живот

Благодаря ти за отделеното време. <3

Тажна песна за еден млад болен човек.

Опитва се да се запознае с нови приятели, но не успява.

Расказ за тоа колку е краток животот,треба да се радуваме секој ден на него.