Historias de Измислица

На вашето внимание... Поредната ми, главозамайваща, иреална измишльотина! Не съм предполагала, че някога ще се опитвам да анализирам нещо толкова страшно и опияняващо като омразата и любовта, но... Шегите на съдбата са безкрайни. И вероятно този нов проект, е един от тях. Надявам се да ви хареса, както винаги! Прекалено дълго време се чудех дали си струва да го започвам изобщо, и най-накрая стигнах до консенсус със себе си и реших да го направя. Малко на Ботевия принцип : "пък каквото сабя покаже..." Ариведерчи от мен и до нови срещи в "историята". :)

Той беше просто едни сини очи и мръсно руса коса. Замечтан поглед, който му придаваше вид на човек, който дори не съществува в една реалност с теб. Понякога мълчалив, понякога усмихнат, понякога забил в телефона си, често с цигара в ръка и самотата около него. И нищо повече. Тя беше низ от кошмари и нещастие. Вечно отнесена и амбициозна, за което свидетелстваха оценките й в училище. Идеалист, леко тъжна, много обичлива и прекалено наивна за своя сметка. Приятелите й я харесваха, семейството й се гордееше с нея, животът й бе каша. И нищо повече. Това е история за една нереална любов, за осъзнатата саморазруха в името на илюзията за щастие, за опиата от 'света на мечтите'. За това колко сме крехки и как сме способни да се погубим с ясната идея за случващото се. За промяната, за различието, за нещастието, за сълзите, за... Нас.

Какво по-страшно има от миналото? Или по-спокойно? Миналото е пространството на спомените, на радостите, на щастливите моменти, на безкрайното удовлетворение от нещо прекрасно. В него са закодирани обаче и тъгата, скръбта, раздялата, предателството... Смъртта и... Живота. Две години по-късно от както всичко в животите на Челси Андерсън, Кенет МакКормик и Станли Марш се срина, те си мислеха, че няма накъде нещата да се объркат повече, затова просто решиха... Да продължат. Грешка. Собственото им минало ще ги връхлети като ураган, оставяйки ги безсилни, безпомощни и... Уязвими. Но винаги трябва да има и капчица оптимизъм, нали? Новата заплаха е по-близо от очакваното, новото начало е по-далечно от всякога, а старите тревоги... Се превръщат в... Демоните от тяхното минало.