histórias de Поезия

Благодаря ти за отделеното време. <3

Всички права запазени.

Здравейте,приятели. Тук ще видите стихотворения или фрази,които съм писала аз или съм ги виждала някъде ,за това реших да напиша всичко тук.

разделите точно защото болят са красиви това е начин да се накарам да пиша нищо не е в завършена форма

Нима възможно е в сърце човешко да няма мъка и тъга редом с радостта? Нима възможно е да гори то буйно и да не гасне заедно с това?

Вдъхновено от родоначалника на символизма и посветено на него.

....като труп....

Стихи - это моя боль, и защита от боли ...

судьба человека

#9 IN BULGARIA 10.05.18

21.7.2019г. [ ex nihilo ]

Любовта е поезия..Поезията е любов.. Но трябва да имаш душа за да ги усетиш..Времената се менят,хората са други,но изживяването е едно и също!

Она холодна, как смерть... Но, почему?

Personal poems

Это поэмы моего авторство. Там будут романтика многое другое.

От опит казвам, че от любовта винаги боли, но след всяко счупено пърченце от моето сърце се появява нова творба в моята колекция...Затова, прекрасни момчета, благодаря ви за всичко, благодаря ви за притесненията, благодаря ви за забавните срещи, благодаря ви за незабравимите моменти, благодаря ви за сълзите късно вечер, благодаря ви за разбитото сърце, защото без вас нямаше да имам за какво да пиша. Тези стихотворения преди всичко са един емоционален изблик, който в крайна сметка се надявам да оцените.

Тя е Кристина, бедна поетеса, която, ако попитате, ще каже че е най-щастливият човек на земята. Отказала се от мечтите да стане лекар, тя се е отдала на изкуството и на любимия си - Давид, млад, ексцентричен, суховат и безнадеждно влюбен в нея художник. Двамата са типични хора на изкуството, живеещи мизерно в малка гарсониера, в която винаги цари хаос. Нищо не може да им навреди или поне така изглежда. Едно писмо обаче преобръща всичко. Когато Кристина получава писмо от мъртвата си леля, на двадесет и петия си рожден, всичко се променя. Дали жертвата, която е направила не е прекалено голяма? Дали една поетеса може да живее без изкуството си? И най-вече дали любовта наистина е способна на всичко?

🤫

Поезия