Истории Смях

Една вълшебна коледна сутрин пълна с радост усмивки и щастливи моменти.

„Сигурно е генджуцу!" Мислите на Учиха ставаха по-дълбоки и по-логични. Проясни му се! Някой нарочно го вкарва в такива шеметни и абсурдни ситуации... И три от тези абсурдни ситуации бяха свързани някак... сексуално. Или Саске си въобразяваше...

Изцепки с фр по чатове и луди случки

🤫

Книга в която се разказва за пакостливо, малко момиченце на име Тиана :3 Кратки истории от живота на момичето Тиана! Необикновени и забавни случки с детегледачки и кученца ще ви повалят на пода от смях! [недовършена]

Когато бях малка, в първи клас, имах една малка зелена книжка, с калинка на нея. И така, след като прочетох първата си книга, бях толкова въодушевена, че едва в края на първи клас бях написала няколко стихчета, преразкази и разкази. Тук ще ги препиша, без абсолютно никаква редакция, всичко е написано едно към едно, с цел да се посмеем над моите познания и грамотност в най-ранна възраст. Стихотворенията на една първокласничка!

Тази история започва с две най-добри приятелки. След време двете приятелки се разделят. След като отново се намерят те бягат в Италия. Те бяха там за пари и мафиоти. Те бяха много луди запознаха с две момчета които бяха мафиоти но момичета не го знаеха. Те преживяват много моменти заедно и постепенно се влюбиха един в друг. Момичетата бяха отвлечени. Но те станаха първи друшки с отвлекачът и той винаги стоеше отпред къщата им. Момичета от начало живееха в малък апартамент, но хазиайна им ги изгони и едно от момчетата му разби главата. Мафиоти ги прибраха у тях. И всички живели щастливо.

Дебилен разказ 2 вдъхновен от потребителите в Дискорд /лол/.

Тук ще намерите вицове които може би не знаете, пък може и да ви разсмеят!

Пролог Да се влюбиш в някой, който да е толкова близо до теб, но в същото време и толкова далеч. Да ви разделя само една ограда, но в същото време тази ограда да се превръща в огромна и тъмна бездна, която с времето расте и ви разделя още повече и повече. Темира седна на пейката под дъба, който родителите ѝ бяха посадили в двора им в деня, в който се роди. Въздуха беше приятен и чист. Нищо чудно за малко провинциално градче. На един от дебелите клони на дъба бе закачена люлка, която Теми бе направила с помощта на най-добрия си приятел. Приятел, който вече не съществува в нейния свят. Точно срещу тази люлка бе разположена и пейката. Теми гледаше люлката, а спомените ѝ от преди осем години отново се завърнаха. Една топла сълза се отрони от окото ѝ, тя сви коленете си, гушна ги и позволи на спомените да я завладеят. „Вече никога нищо няма да бъде същото."- отрони тихо тя и позволи на сълзите да бликнат от очите ѝ.