Тъга Stories

Стихове. Посветени на Него. Преди. Обичам(х) те е стихосбирка с авторска поезия. Бяха(са) посветени на Него. Надявам се да не припознаете никой в Него. Не заслужавате подобна болка.

Здравейте. Може би си мислите, че това ще е поредната измислена история за любов и бля бля бля, но не, грешите. Тази история ще проследи истинските премеждия в живота и борбата на едно момиче срещу коварните удари на съдбата. Приятно четене❤

Какво по-страшно има от миналото? Или по-спокойно? Миналото е пространството на спомените, на радостите, на щастливите моменти, на безкрайното удовлетворение от нещо прекрасно. В него са закодирани обаче и тъгата, скръбта, раздялата, предателството... Смъртта и... Живота. Две години по-късно от както всичко в животите на Челси Андерсън, Кенет МакКормик и Станли Марш се срина, те си мислеха, че няма накъде нещата да се объркат повече, затова просто решиха... Да продължат. Грешка. Собственото им минало ще ги връхлети като ураган, оставяйки ги безсилни, безпомощни и... Уязвими. Но винаги трябва да има и капчица оптимизъм, нали? Новата заплаха е по-близо от очакваното, новото начало е по-далечно от всякога, а старите тревоги... Се превръщат в... Демоните от тяхното минало.

Много често искаме да кажем нещо на някого. Но понякога това не е толкова лесно. Понякога не казваме това нещо, колкото и да ни се иска. Защото сме обещали да пазим тайна. От срам. От страх, че отсрещният човек няма да ни разбере. Или просто, защото няма да иска ни чуе. Е, сега аз ще кажа това нещо, но не на този, на когото трябва, защото обещах пред себе си, да пазя своята собствена тайна, от страх, че той няма да иска да ме чуе, а дори и това да се случи - няма да ме разбере. Намерих вратичка и ще кажа това нещо, безгласно. Спазих си обещанието.

Спряло ли е времето в човешкия спомен?

В историята.ще се разказва как една жена ( Ванеса ) губи всичко!

Софи преживява един от най-трудните моменти в живота си. Търсейки мястото си на този свят, тя трябва да премине през много изпитания, които я отвеждат до един човек, който преобръща света ѝ. След него, вече е невъзможно да бъде същата. След него, вече е невъзможно да гледа на света по обикновен начин. Кайл е едно необикновено момче, което се чувства дълбоко неразбран от света около него. Заради това,че вижда всичко нечестно,което се случва в този свят,той изключително внимателно подбира хората,които да допусне до себе си. Но има нещо,което Кайл не подозира,че е възможно да му се случи. След като съдбата го събира с най-красивото момиче,което е виждал, той вече никога няма да бъде същият. ''Срещата на тези две необикновени същества, преобръща живота им напълно. Това е една история в която ще преживеем една разтърсваща,безусловна любов,която сме забравили,че съществува. Чрез историята на Кайл и Софи, ще видим един различен свят. Ще видим красивото. Ще почувстваме забравеното."

Aspiring writer. Не винаги пиша поеми. Но когато го правя, е от сърце. И затова бих желала работата ми да е видяна и оценена от повече хора. Поемите ми са главно за любовта, за желанието да държиш някого до себе си, за изречените лъжи и изречените истини, за пълните с мъка души и за щастието от това да срещнеш правилния човек в правилния момент.

На вашето внимание... Поредната ми, главозамайваща, иреална измишльотина! Не съм предполагала, че някога ще се опитвам да анализирам нещо толкова страшно и опияняващо като омразата и любовта, но... Шегите на съдбата са безкрайни. И вероятно този нов проект, е един от тях. Надявам се да ви хареса, както винаги! Прекалено дълго време се чудех дали си струва да го започвам изобщо, и най-накрая стигнах до консенсус със себе си и реших да го направя. Малко на Ботевия принцип : "пък каквото сабя покаже..." Ариведерчи от мен и до нови срещи в "историята". :)

Благодаря ти за отделеното време. <3

Понякога тъгата носи спасението от всичките неприятности и те отнася към щастието.

....като труп....

Кратък размисъл за това какво означава да изгубиш приятел и как се изграждаш като личност.

Музика която е за слушане докато се гледат звездите.

Какво ще се случи,ако един ден се събудиш и не помниш само един,точно определен човек? Дневникът ти е единствената следа,а никой нищо не ти обяснява. "Може би е по-добре, че не помниш." Анна-Мария е момиче на 16.След тежка злополука и 3 дни в кома, тя се събужда като по чудо. Всичко е наред,с изключение на фактът,че непомни само един единствен човек.Семейството и приятелите и избягват темата,а въпросният човек,дори не общува с нея. Какво ли толкова може да се е случило...

Кратък разказ за дъжда, тишината, самотата, човешките въпроси и любовта.

Джисънг не можа да издържи на това че любимия му не е до него....

Photo by: by MasochisticHeartache Стихосбирка. Думите, които не намерих силата и куража да кажа на глас.