Училище storie

Опитва се да се запознае с нови приятели, но не успява.

В гора от древно потекло стои училище а добро и зло. Две кули там светят: една а чистите сърца, една а лошите деца. Опитай да ибягаш, но няма да успееш. Път навън едничък ще откриеш.

Дали само текст може да разпали истинската любов? Винаги е било трудно да накараш другия да те хареса, но да го направиш без дори да те познава?!

Какво бихте направили, ако можехте да се измъкнете от съдбата, която ви е предопределена още от раждането ? Осемнайсетгодишната Кора Салви е обикновено момиче живеещо в Ню Орлиънс, което започва да се съмнява в плановете, които е правила за себе си. За нея е немислимо да се раздели с тайната си любов Кристобъл и да заживее живот без него. Точно на време един объркан полет, отваря широко вратите пред нея и нейният Ромео и ги връща в далечното минало. " Една декемврийска нощ през 1342 година в замъка Царевец се провеждало едно от традиционните тържества за династията Срацимировци... Мира... Ваше Височество... Никога, няма да те пусна...дори и да се разделим сега, ще се открием отново може би ще сме различни, може би ще сме на друго място, може би ще сме в друго време,но ти обещавам..." До какво ще доведе една силна и изпепеляваща любов, несбъднала се векове наред...имали прераждане...истинска любов и ако е така, как ще се намерят и какви опасности крие това ? " Дали ще се съберем някога ? "

Тук ще ви споделям за готини, смешни, тъжни и депресиращи + ужасаващи и супер засрамващи истории от училище.. всяка глава ще бъде кратка но предупреждавам може би близо 100 глави ще се съберат 😭😂 още не съм започнала да пиша и сега ми хрумват около 10 неща..

Това,което ще ви разкажа не е за всеки и може да ви уплаши.Живеех в края на града и близо до нас имаше гора нощем от там се чуваха викове и често намираха трупове на хора,убити по брутален начин..В къщатата,в която живеех беше в най-голяма близост до гората, беше ме страх да излизам,и нощем не можех да спя чувайки виковете на хората навлезли в гората..винаги се чудех,защо въпреки слуховете продължават да ходят там..не съм сигурна,че изобщо отиват по собствена воля...навярно просто ги водят там и оставят на нещото,което ги чака...не съм сигурна дали всъшност е човек...Охх трябва да спра с расъжденията,ако не започна да се оправям ще закъснея за училище..

Двамта Глупаци [това ще бъде къса книга !] "От както се запознаха,те бяха заедно и не се промениха през годините ! това е история как едно приятелство може да бъде вечно дори когато и двамата се държат глупаво,арогантно,злобно или надмено. Хората не са вечни,но приятелите са доживот ! "

Една смехотворна история как се превърнах във красавица от 80 килограмово момиченце (момичище, прощавайте). Ще се постарая да съм детайлна и да ви е забавно все пак!

Ето и нещо от по-дългите ми "произведения". За в момента е в застой, или по-скоро в генерална преработка на......ами всичко. Коментари, критики и идеи за заглавие винаги са добре дошли.

Поредния скучен ден от ежедневието на Алан е на път да се превърне в нещо, за което младото момче никога не си е мислело, благодарение на малка помощ от приятеля му.

Той беше просто едни сини очи и мръсно руса коса. Замечтан поглед, който му придаваше вид на човек, който дори не съществува в една реалност с теб. Понякога мълчалив, понякога усмихнат, понякога забил в телефона си, често с цигара в ръка и самотата около него. И нищо повече. Тя беше низ от кошмари и нещастие. Вечно отнесена и амбициозна, за което свидетелстваха оценките й в училище. Идеалист, леко тъжна, много обичлива и прекалено наивна за своя сметка. Приятелите й я харесваха, семейството й се гордееше с нея, животът й бе каша. И нищо повече. Това е история за една нереална любов, за осъзнатата саморазруха в името на илюзията за щастие, за опиата от 'света на мечтите'. За това колко сме крехки и как сме способни да се погубим с ясната идея за случващото се. За промяната, за различието, за нещастието, за сълзите, за... Нас.

Здравей. От самото начало ще ти кажа, че в тази история няма любовни драми, сладникави срещи и идеализирани вампири. Светът е нормален, но хората, живеещи в него са различни. Под различни нямам предвид повърхностното - това, което виждаме още при първата среща с даден човек.

-Тя ще бъде моя! -Защо си толкова сигурен? -Защото всички момичета са готови на всичко,за да бъдат с мен. -Но тя е различна.Не е като останалите. -Ще бъде!Това е една малка игра,в която аз ще съм победителят. -Ами ако не стане така?Ако тя не се влюби в теб? -Нека се хванем на бас!До един месец,това момиче ще бъде мое! -Добре,но ако загубиш? -Няма такава вероятност! -Така да бъде!

...