- Нека да си изясним нещо, Ирина - Хари изтръска пепелта на пода, а аз направих гримаса на отвръщение. Ще почистя това по-късно - Още в този момент мога да те превъзпитам, но не искам да започваме така. За теб ще е по-добре ако просто си мълчиш, изпълняваш каквото ти кажа и не ме предизвикваш. Разбра ли ме, принцесо? Гняв премина през кожата ми като електричество. Стиснах зъби, за да не кажа нещо обидно. Той бе прав, колкото и да ми се искаше да не е. Аз живеех под неговата опека сега и той имаше всички права над мен. Както всеки мъж имаше всички права над това, което бе негово. А само колко ми се иска да ми се бе паднал някой по-нормален. - Попитах, разбра ли ме? Стреснах се от внезапния му тон и потреперих. Преглътнах гордостта си и, поглеждайки Хари в очите, отвърнах. - Да, разбрах.