"Шшшт..." Гласът му изпрати тръпки по гръбнака ми, а ръцете му се движеха надолу към кръста ми. "Не крещи. Няма да те нараня. Аз никога няма да те нараня. Ти си моята половинка. Ти си моя завинаги." Историята е превод!

Тя беше стрийптизьорка с кофти минало.Всъщност,всяко момиче в Училището е с кофти минало.Той пък е учетеля по физическо,а през останалото време е един от охранителите в нейното крило.Разбира се,конфликтите са неизбежни,любовта също.Но,как един от добрите ще се влюби в една сттрийптизьорка и дали наистина е един от добрите?Дали наистина тя е лоша и мястото и е тук?Дали не дебнат неприятности зад всеки ъгъл?

-Какво щеше да направиш ако знаеше, че това ще се развие по този начин? - попитах със сълзи на очите си. Избягвах погледа му, но неговият упорито преследваше моя. -Ако знаех, че да те обичам ще бъде толкова трудно, нямаше да отворя онази проклета врата към сърцето си...

Тя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?

След сполетялото я нещастие, Роуз се премества от големия Ню Йорк, в красивото градче Портланд. Единственият човек, когото познава там, е гаджето й, Арън. Тя цели да започне начисто...получава нов живот, нов дом, както и мечтаната работа. Но съдбата я среща със сприхавия съсед отсреща. И какво се случва с новия й живот, когато двамата стават колеги? Възникват множество конфликти, а животът й се преобръща изцяло. Той се държи странно, защото пази тайни, тъмни тайни, които тя изгаря да разкрие. Но водена от любопитството, Роуз ще се забърка в опасни неприятности и ще открие истини, за които не е подозирала . А какво ще ги сполети, когато съдбите им се преплетат по най-неочаквания начин...

Лондон? Да! Хари Стайлс? Да! Лошо момче и добро момиче? О, да! Заминава ли момичето? Заминава. Връща ли се със самочувствие готова да им покаже каква е станала и да им срита задниците? Връща се! Дотук с клишето да преминем към по-интересната и забавна част! Анонимен тормоз от най-влиятелният наркобарон има ли? Има! Незаконни сделки? Има. Оръжия? Има! Опастност? На къде без нея? Отвличания,заплахи?На всяка крачка Любов има ли? Има. Приятелство? Неразрушимо! Ранени, мъртви? За жалост. Заинтригувах ли ви? Сто процента. ???????? Книгата подлежи на редакция✔ Главите, който са обозначени с червеното тикче са вече редактирани. Така че, когато видите правописна грешка и решите да се подиграете в коментарите - спрестете си го. Благодаря! ???????? #1 in FANFICTION? Да, супер изненадана съм.

Аз съм Елизабет Грант.Аз съм една нормална колежанка.С нормално ежедневие,нормални родители,нормални приятели,нормален живот.Когато се загледаш в мен няма да откриеш нищо нередно.Не,защото съм съвършена,а защото умея да крия миналото си добре.Всичко вървеше по план,докато не отидох в колежа.Всичко се превърна от добре подредено в катастрофа.Сънищата се превърнаха в кошмари.Приятелите се превърнаха в заподозрени,превърнаха се във врагове.Личният ми живот се превърна в обществено достояние.Любовта се превърна в страх,подозрения и омраза.Животът ми се превърна в смърт.Умирах бавно.Убиваха ме бавно.Лъгаха ме много.Плашиха ме.Заплашваха ме.Провокираха ме.Следяха ме. Кой беше той?Какво искаше?Как да се освободя?Как да избягам от него? Не знаех нищо за него,освен че искаше да ме съсипе.Не знаех нищо за него със сигурност,освен едно. Той. Беше. Моят. Преследвач.

Историята се пише с pyfi_2000 Зелено. Те бяха зелено. Дълбоки, приличащи, примамни и изкушителни, както и очаквах. Предхождаха му на къдравата коса и тези скули, които имаше, а да не говорим за тялото. Беше облечен в черно, явно днес ще ходи на погребение. Моето погребение за жалост. Не знам какво точно да си мисля в този момент, дали започвам да го харесвам или се влюбвам. Това е ужасно. Имам чувството, че ще потъна в ръцете му. И този поглед не означава нищо друго освен ,че клишираното и добро момиче се влюби в демонския ангел на любовта. Погледът му беше не разгадаем, както и физиономията на лицето му. Търсеше някого, може би поредната му дама за вечерта. Хах жалко,че е такъв с такова гарваново сърце. Изведнъж засече погледът ми, че го наблюдавам. Това ме учуди, защото се запъти към мен. И аз се учудих, защо не мърдам, продължавах да го гледам в тези зелени тъмни очи, криещи целият свят вътре, както и мен. Когато, човек е близо до болката на сърцето си, не разбира кога следват спонтанни целувки. Както и аз не разбрах кога се влюбих в него и му отвръщах. Лошо!

Къдриците по косата. Дразнещият смях. Глупавите физиономии. Детето в нея ме подлудяваше. Всичко малко и така на пръв поглед незначително ме караше да се чувствам специален... и така и не усетих кога вече бях влюбен...

Опиянението на една прераснала в грях грешка, която има силата както да увековечи един пламнал пожар, така и да съсипе животи, иначе безсмислени без нея - или как преподавател бива омаян завинаги от малката Аделайд. Скоро привличането прераства в незабравима любовна афера, в която и двамата се провалят да запазят контрол.