Имало едно време един остров, на който живеели всички чувства. Щастието, Тъгата, Познанието и всички други, включително и Любовта.
Един ден на чувствата било съобщено, че островът ще потъне, затова всички приготвили лодките си и отплували. Единствено Любовта упорствала да остане до последния възможен момент. Когато островът бил почти потънал, Любовта решила да помоли за помощ.
Богатството преминало покрай Любовта... Любовта казала:
- Богатство, вземи ме със себе си.
- Не мога - отговорило Богатството... - Имам много злато на кораба си и няма място за теб.
Любовта решила да помоли Суетата, която също преминала в красив кораб:
- Суета, моля те помогни ми.
- Не мога да ти помогна, Любов, цялата си мокра и може да повредиш кораба ми. - отговорила Суетата.
Тъгата била наблизо, затова Любовта я помолила:
- Тъга, позволи ми да избягам с теб.
- Не мога, Любов. Толкова ми е тъжно, че имам нужда да остана сама.
Щастието също преминало покрай Любовта, но било толкова щастливо, че дори не чуло, когато Любовта го повикала.
Внезапно се чул глас:
- Ела, Любов, аз ще те взема със себе си.
Гласът бил на неп
Джеон Джънгкук - 17-годишен вещер, който тепърва разбира за истинската си същност. Последният потомък от вещерския род, като цяло. Бил е в сиропиталище, но на 17-ия си рожден ден трябва да напусне сиропиталището и да отиде да живее в имението, останало му от прабаба му.
Ким Техюнг - Много умен и ловък член на братството на ловците на вещици, но попада в капана на най-опасната вещица, съществувала някога. Бива пленен в имението на въпросната вещица, живяла преди около 300 години. Била изгорена на клада, но духът й останал на Земята и прокълнала имението си, преди да напусне света живите завинаги.
" В имението на Джеон, само крак на Джеонова кръв ще стъпи, чуждия в плен ще попадне, докато се не спомине и потомък последен"