Той бе отдаден на работата си... ако може да я наречем работа изобщо. Занимаваше се с контрабанда на наркотици. Коли, къщи, жени имаше си всичко...почти.
Нямаше я онази любов,която ти докарва сърцебиене и пулс 300, той не знаеше какво е да обичаш и да бъдеш обичан истински.
Майка му-Елена бе починала когато е само на 5 години.
Когато е само на 3 години,баща му напуска него и майка му.Той не познава баща си, има само бегли спомени,и то такива, които би искал да не помни.
Тя ли?
Тя е момиче на 21, все още ученичка.
Бихме могли да кажем,че Елизабет е добро момиче. Разбира се пие,пуши и ходи по-купони,не е монахиня.Малко сложен характер,като повечето момичета, не обича да и казват какво да прави. Импулсивна,и не мислеща много за последствията.
Обичлива. Има много приятели,които обожава.Имала е нормално детство,забавно и безгрижно.
А сега живее спокойно, като ходи на училище, купони, а лятото си намира сезонна работа,за да препечелва някакви пари,а и за развлечение.
19.01 05:37
Вечерта в която те се срещат, но не защото са го искали... а просто, защото съдбата е искала да ги срещне. Може би могат да си помогнат е
- Трябва да поговорим. - каза той.
Погледнах към пода.
- Не, не трябва.
- Искам да ме погледнеш. - прошепна, правейки крачка към мен.
- Нейтън ...
- Погледни ме. - прекъсна ме той.
Той беше толкова взискателен, и защо това беше толкова секси?
Въздъхнах, но се насилих да погледна нагоре и да срещна погледа му. Зелените му очи изглеждаха толкова разтревожени.
- Трябва да знам дали това ще се случва всеки път, когато те целуна. - каза той тихо. - Защото в такъв случай ще трябва да спра, а повярвай ми не искам. - каза той, като се взираше в устните ми.
- Осъзнаваш че това е лоша идея, нали? - попитах го.
На устните му се появи усмивка.
- Така ли?
Завъртях очи.
- Да, наистина много лоша идея.
Той постави ръка на бузата ми и започна да я гали нежно с длан.
- Не изглежда да е така.
Грабнах ръката му, за да го накарам да спре да прави това, не исках да се поддавам на чара му, но вече беше твърде късно.
- Искаш да продължиш да ме целуваш ... - прошепнах аз.
- През цялото време ... - каза той, устните ни бяха толкова близо, че можех да ги почувствам да се движат срещу моите, докато говореше.
- Не може