Обикновенно срамежливите момчета не говорят много , е аз съм един от тях . Защото бях момчето с очилата по-големи от самият него . Моята история не е кой знае какво , аз съм Оню и съм от Сеул , надарено момче и под надарено имам предвид много умно . Пренебрегван и тъпчен от .....общо взето всички . Всеки мой ден беше един същ , напоследък не успявах да различавам кой ден сме . Всичко стана по-зле и от ежедневието , превърна се в едно дежавю . Ставах , хапвах , отивах на училище , наслушах се на подигравки , нови прякори , пребираше се , домашни , домашни , и допълнително домашни! Хапване , и един лек сън ...
В това се въртеше целият ми живот , това ли беше моят свят ?
Но един ден това се промени ..
Промени се когато се усмелих да заговоря момчето в което бях влюбен , или по-точно .....когато се усмелих да му пиша ....
∆×∆×∆×∆×∆×∆
Ще пише ли зубърът на газарят? Научете от новата ми книга :
Begin
Начало:01.05.17
Край:21.07.17
By gg_yoonsy_ ♥ Thank you
Здравейте! Казвам се Изабел Димитрова. На 17 съм и живея в Канада , но по народност съм българка. Също така съм ютубърка. Майка ми е канадка, а баща ми българин. Живея с баща ми. Майка ми си намери нов мъж. Даже му роди дете. Момче. Не знам как се казва, на колко години е или как изглежда. От 5 години не съм се виждала с майка ми, нито съм я чувала. А и да си призная не искам. С баща ми си ми е добре. Казва се Петър Димитров. Утре се местим в България. Баща ми по принцип не обича много населените и шумни градове, но пък живееше в такъв, заради майка ми. Мислеше си, че това, което е започнала е просто развлечение и ще се върне при нас. Но не беше прав. За жалост го разбра след 5 години. Сега ще се местим, най-сетне. Каза, че в един малък град близо до границата между България и Турция имаме роднини. Далечни, но пак роднини. Каза, че дъщерята на тези наши роднини ми била трета или четвърта братовчедка. Не знам до колко ще си паснем, но се надявам да не е надута като другите ми братовчедки.