Unknown

Еван Лаусън е изключително добър в решаването на загадки. Още от малък решава пъзели за минути. По-късно дори помага на баща си в работата му, а именно да разкрива престъпления.
Годините минават и сега на седемнадесет се мести в нов по-голям град.
С времето все по-малко и по-малко се меси в полицейската работа. Няма намерение да се разсейва от училище, нито да проваля бъдещето си, но сълзите й не изчезват от погледа му, а блясъка на острието, от онази нощ, не спира да заслепява очите му.
Нима е лесно да продължиш напред сякаш не си бил свидетел на убийство, сякаш не си сънувал кошмари седмици наред, сякаш не си страдал за двама...
Не е! Но и нима заради това се загърбва всичко постигнато до сега?! Или може би има друга причина...