Demon Run
- Reads 646
- Votes 77
- Parts 14
Когато единственият начин да се върнеш там от където си дошъл е да се влюбиш, не е никак лесно. А когато трябва да се влюбиш във представител от раса, която отдавна не съществува, мисията става невъзможна...
All Rights Reserved
Join the largest storytelling communityGet personalized story recommendations, save your favourites to your library, and comment and vote to grow your community.
You may also like
Мечтан любовник
Грейс се отдръпна с разтуптяно сърце. Не беше истина. Не можеше да е истина. Очевидно беше пияна и й се привиждаше. Или пък си беше ударила главата в ръба на масичката, изгубила бе съзнание и кръвта й изтичаше. Точно така! Това й се струваше правдоподобно. Или поне по-правдоподобно, отколкото горещата, пулсираща възбуда, която бушуваше в нея и копнееше за тялото му. А него си го биваше. „Когато си фантазираш, момиче, определено не си поплюваш. Май напоследък си попрекалила с работата. Започнала си да прихващаш от фантазиите на пациентите си." Той посегна към нея и улови лицето й в силните си ръце. Грейс не бе в състояние да помръдне. Единственото, което можеше да стори, бе да му позволи да повдигне брадичката й нагоре, докато погледът й не срещна пронизващите му очи, които, тя бе сигурна, можеха да надзърнат и в най-потайните кътчета на душата й. Очи, които я омаяха така, както смъртоносният хищник хипнотизира плячката си. Тя потрепери в прегръдките му. В този миг горещи, настойчиви устни, се впиха в нейните и тя простена в отговор. През целия си живот бе слушала за целувки, от които коленете нComplete
Пятая Стража: Схватка за мир.
Когда-то в мире был баланс, везде царила гармония и единение, но времена меняются... И теперь Стражи охраняют Рим, но благодаря жертве единственной Пятой Стражницы баланс чудом удалось сохранить. О ней тайно слагают хроники, пишут мифы но даже заметки попадают под строгий контроль двух равноправных сил: света и тьмы. Одну из них можно рассказать нынче без лишних прикрас.Complete
Не ме забравяй
Баян : Гъстата й тъмна къдрава коса те караше да прокараш пръсти през нея и те тласкаше към пагубни грехове . Красивите й зелени очи са запаметени толкова надълбоко в уми ми ,че все едно се виждам в тях , устните й толкова примамливи и толкова сочни , сякаш са създадени единствено за да ги целуваш . Това бе тя за мен - един невероятно красив женски образ . Спомен запазен в сърцето ми ... Моята Малеa . Малеа : Още помня деня , в който съдбата реши да изгуби пътя ми към сърцето на този мъж . Тогава още момче , той бе единствения , който бях обичала истински и единствения ,който ме караше да се чувствам жива и потребна . Бе дошъл в живота ми толкова внезапно ,колкото си и отиде . Не е за вярване как могат да минат толкова много години и все пак едно хлапе да се превърне в идеала ти за един мъж . Търсих го във всеки , ала така и не успях да го намеря . Никой и нищо , дори и ни най-малко не се доближаваше до моята първа тръпка... до моят Баян .
Save (Harry Styles)
- Мислиш, че съм чудовище? - посочи с ръка към гърдите си - И знаеш ли какво, права си. Наслаждавах се на страха, който изпитваха - с всеки път, в който изричаше нещо се приближаваше без емоция на лицето си освен, че очите му изгаряха дупки в моите - Когато разкъсах гърлото на Найл или когато изтръгнах сърцето на Зейн или може би когато влязох в ума на Лиам и го накарах да наръга Луи с нож...Чувството беше невероятно....Complete
"Вампир в Атлантида" книга 7 от поредицата "Воините на Посейдон" на Алиса Дей
Един от най-неочакваните съюзници на воините на Посейдон се е доказал и като най-свирепият - Даниел, вампир и маг от Гилдията на Създанията на нощта. Но дори и най-силните съюзи се разпадат, когато клетвата на един вампир го поставя на пътя на приключението с една девица, а едно погребано през последните единадесет хиляди години желание пламне отново. Даниел нагазва в Огледалното езеро във Вашингтон готов да посрещне зората и да умре след 11 000 години, прекарани като вампир, но се озовава в Атлантида, в краката на Серай - отдавна загинала принцеса-воин, която той така и не забрави. Но ето че тя се оказва жива. Преди векове Серай, заедно с няколко други благородни девици са приспани с помощта на магия, за да се подсигури запазването на атлантския вид. Но скъпоценният камък, който ги поддържа в това състояние невредими, е бил откраднат и събудената Серай трябва да го намери, за да спаси другите, останали все още в плен на магията. Даниел и Серай заедно поемат в търсене на камъка и се сближават наново, докато над тях дебне сянката на зло, решено да осуети плановете им. Превод - Екип FanHuntersComplete
Forbidden Tastes Better
Карина Торес си обеща никога повече да не се забърква с момчета като него. Арогантни. Самоуверени. И опасно привлекателни. Раяън Кендрик е точно това, от което тя бяга - и точно това, което не може да избяга от нея. След една грешна вечер преди години и твърде много неизречени думи, съдбата реш ава да се пошегува с тях и ги сблъсква отново - този път на място, където няма измъкване. А между тях има само едно правило - никакви чувства. Но когато границата между омразата и привличането започне да се размива, и двамата разбират, че от тази война няма да излязат без белези.
Грейс се отдръпна с разтуптяно сърце. Не беше истина. Не можеше да е истина. Очевидно беше пияна и й се привиждаше. Или пък си беше ударила главата в ръба на масичката, изгубила бе съзнание и кръвта й изтичаше. Точно така! Това й се струваше правдоподобно. Или поне по-правдоподобно, отколкото горещата, пулсираща възбуда, която бушуваше в нея и копнееше за тялото му. А него си го биваше. „Когато си фантазираш, момиче, определено не си поплюваш. Май напоследък си попрекалила с работата. Започнала си да прихващаш от фантазиите на пациентите си." Той посегна към нея и улови лицето й в силните си ръце. Грейс не бе в състояние да помръдне. Единственото, което можеше да стори, бе да му позволи да повдигне брадичката й нагоре, докато погледът й не срещна пронизващите му очи, които, тя бе сигурна, можеха да надзърнат и в най-потайните кътчета на душата й. Очи, които я омаяха така, както смъртоносният хищник хипнотизира плячката си. Тя потрепери в прегръдките му. В този миг горещи, настойчиви устни, се впиха в нейните и тя простена в отговор. През целия си живот бе слушала за целувки, от които коленете н
More detailsContent Guidelines