➶Ethereal × k.th. ➷

(extremely delicate, not of this world)

- И затова искаш да се пострижеш? Не заради себе си, а заради някого другиго.

- Мислех си, че ако ме харесваше повече-

- Техьонг, спри. - отсякох и го хванах за раменете. Исках да ме чуе добре. - Няма нужда да се променяш. Ти си... просто прекрасен. И който не те оценява, губи много.

Техьонг изглеждаше толкова крехък в този момент. Кожата му изглеждаше като порцелан, а косата му лъщеше на светлината от телевизора. Имах чувството, че ако не отслабнех хватката си на раменете му, щях да го счупя. Затова го направих. Очите му пробляскваха заради сълзите, които се опитваше да сдържи в себе си.

- Не искам да се променяш заради сестра ми. - прошепнах и погалих бузата му. Почувствах как трепери от напиращите в него емоции. - Бъди себе си. На света няма друг като теб.

Изведнъж той ме прегърна силно и докато осъзная какво се е случило, усетих как трепереше в ръцете ми.

- Техьонг...

- Благодаря ти. - прошепна тихо, притискайки ме към себе си. - Не знам какво щях да правя без теб.