Да си писател е нещо страшно блажено. Начинът, по който думите се нижат право от съзнанаието ти, подреждайки се в перфектни изречения е способен винаги да те завладее. Но Ким Намджун... Той беше просто принуден да използва таланта си, създавайки нещо насила. Джун имаше талант, красота, способността да ти вземе дъха със замах... Колкото до Ким Сокджин... Все тая, той имаше сайт и храна. ◈Cover: sadreamer_01All Rights Reserved