Мразя това , че те обичам ...

Аз : Джъстин , защо ме нараняваш ? - казах през сълзи, свличайки се на земята .

Джъстин : Аз теб ли ? Аз ТЕБ ?- гледаше ме в недоумение - А това Виктория ... - кресна той хвърляйки телефонните разпечатки на пода - Как точно ще ми обясниш това ?

Аз :Не ми го причинявай ... - говорех тихо , докато сълзите ми капеха по разпилените бели листове хартия . Стоях така минути наред . Усещах напрежението в него .

Джъстин : Ела тук ! - издърпа ме рязко , за да се изправя , а след това без да очаквам ме прегърна - Никога повече недей да плачеш ! Чу ли ? - впи устни в моите - Мамка му, толкова те обичам , че дори когато знам , че ме лъжеш , пак наполовина ти вярвам !