Ти просто не разбираш!

"Когато живееш живот като нашия рано или късно разбираш,че трябва да се притесняваш само за нещата,които се случват.Ако обръщаш внимание на нещата,които са можели да се случат ,но не са и тези,които може би ще се случат-ще откачиш.Заплахите в настоящето са достатъчно много,че да превземат същността ти.Ако се страхуваш,от всичко освен настоящето,си изгубена.Страхът те превзема,Ребека и не би могла да се спасиш."
Алек завърши изречението си и я погледна дръзко в очите.
"А какво ако не мога да се справя?"-с тих треперещ глас попита тя.
"Губиш"-намигна и след,което леко се обърна насочвайки се към вратата. Няколко секунди по-късно тя остана сама загледана към затворената врата,опитвайки се да овладее дишането си. "Мамка му,какво не е наред с тях?" беше единствената мисъл,която се бе загнездила в главата и.