Контраст, противоположност... Две думи пълни с красота. Тя е това... Безчувствена ,с вледеняващ поглед и преценяващи очи. Егоист ,гледащ единствено за собственото си благо. Използвач ,незаинтересован от окаяното състояние на разбитите сърца, оставени след себе си. Пред теб е ,доближаваш я ,но не я усещаш ,не я докосваш. Излъчва злоба в обвивка от доброта, натежала от времето. Тя изгражда граница ,бариера ,непокътната от никой. Много са се осмелявали ,докосвали са плътта й ,прегръщали са я , целували ,били и удряли ,но до сърцето никой не е стигал ,никой не е виждал съзнанието й ,умът й ,препълнен с мрачни мисли , ужасяващи подозрения ,грозни истини и пъклени планове ,пък камо ли до скритата ,запазила се през годините малка частичка от детето в нея ,от миниатюрното добро ,останало в нея. Любяща усмивка ,засенчваща слънцето ,коси ,накичени с цветя ,очи ,сияещи сякаш направени от лунен камък , сърце ,пълно с желание за щастие ,мир и добродетел беше тя... Толкова ,чисто , истинско и невинно същество. Минало е вече ,няма връщане назад... От най-силната светлина се ражда най-тъмния мрак. Дяволът е тук ,няма
Джеон Джънгкук - 17-годишен вещер, който тепърва разбира за истинската си същност. Последният потомък от вещерския род, като цяло. Бил е в сиропиталище, но на 17-ия си рожден ден трябва да напусне сиропиталището и да отиде да живее в имението, останало му от прабаба му.
Ким Техюнг - Много умен и ловък член на братството на ловците на вещици, но попада в капана на най-опасната вещица, съществувала някога. Бива пленен в имението на въпросната вещица, живяла преди около 300 години. Била изгорена на клада, но духът й останал на Земята и прокълнала имението си, преди да напусне света живите завинаги.
" В имението на Джеон, само крак на Джеонова кръв ще стъпи, чуждия в плен ще попадне, докато се не спомине и потомък последен"