саморазруха

(подобия на) поеми, въртящи се около период от живота ми, свързан с много отрицателни емоции, безизходици и хаос. Отдавна вече не се чувствам по този начин и най-приятният момент е да можеш да прочетеш написаното и да погледнеш на него като на нещо далечно и почти чуждо, но все пак да знаеш, че си извлякъл най-доброто от ситуацията и си го превърнал в нещо ценно за теб (а може би и за някого другиго, прочел го и открил себе си в него).

Kакто казва Rudy Francisco "I write best when I am either falling in love or falling apart." въпреки че далеч не твърдя, че е най-доброто ми писане, но може би най-емоционалното.