- Защо се отказваш от мен, Мелиса?- попита ме Джейсън.
- Ти ме принуждаваш!
Отговора ми го изненада.
- С какво те подтикнах към това решение?
Отговор нямах, просто знаех, че той не беше човека, за който го смятах толкова много време...
- Не очаквах, че ще се превърнеш в човека, от който най-много д а ме е страх...
Дойде при мен и ме хвана за ръката.
- Виж , Мелиса. Аз съм същия човек, който ти познаваш и няма нужда да те е страх.
- Искам да ти повярвам, но не мога...
Отдръпнах се от него и излязох от стаята...
Времето беше толкова мрачно, както в момента се чувствах аз...
Treilar: Iva_Belieber
За сравнително краткият си опит с живота съм виждал всичко. Болката, лицемерието и омразата винаги са били залепени за мен. В този ред на мисли е очевидно колко смаян бях след появата на русото торнадо в живота ми и ми показа че всъщност нищо не съм знаел за живота.