《 - Шейли,трябва да ме изслушаш.- стиснах здраво очите си, позволявайки само на една сълза да се отдели от мен.- Моля те,отвори проклетата врата, за да мога да ти обясня всичко. - А аз те моля да си тръгнеш.- казах достатъчно силно, за да ме чуе през вратата.- Завинаги! - Знаеш, че не съм способен на това.Не мога да те оставя, ти си моят наркотик Шейли, пристрастен съм.- усещах тъгата в гласа му. - И ти беше моят, но осъзнах колко ми вредиш. Не чух друго освен стъпките му.Тръгваше си.Завинаги.А нашето ЗАВИНАГИ, трябваше да е различно! 》All Rights Reserved
1 part