»толкова сме заслепени от това как свършиха нещата , че забравяме колко прекрасно започнаха...« Миналото , неизбежна част от живота ни , която София никога няма да успее да преодолее. И макар да притежава почти всичко , от което се нуждае , все още няма лечение , с което да се избави от болката на загубените хора. При всяка заблуда за неговото откриване , тя се оказва отново наранена в своето легло , без някой , който да ѝ подаде ръка и да я изправи на крака. благодаря на steladesi за корицата!