Lose yourself | P o e t r y |
- Reads 84
- Votes 14
- Parts 2
Ongoing
Last published Fri, Feb 9, 2018
В моменти на силна емоция, човек има нужда да сподели. Дали на роднина, приятел или плюшените си играчки. Няма значение. Но необходимо ли е?
Вдишвам дълбоко и посягам към листа и химикалката. Днес ми се насъбра много.
Ръката ми започва плавно да се движи, описвайки всичко онова, което нямам сила да споделя.
_______________________________________________
Всички произведения са измислени от авторът!
Не се толерира копиране или плагиатство!
All Rights Reserved
#72
random
Join the largest storytelling communityGet personalized story recommendations, save your favourites to your library, and comment and vote to grow your community.
You may also like
мисли
Тук със сигурност няма да намерите перфектните стихове, подредени по строфи и съгласувани по бройки звука. Тук единствено се крие една малка част от мен, а именно мястото, което ми позволява да творя и да повярвам, че и аз мога да съм творението. Мястото, където мислите са свободни да бъдат безкрайни като морето и небесата. Където тревогите и тъгата изплуват наяве и изгарят безпощадно тихата и спокойна гора. И там където щастието и надеждата намират всеки малък процеп, за да осветят и стоплят нуждаещите се.
Hidden feelings
just my poetry, just my soul.
A Collection of Poems: Perfect Poisons and Exquisite Ecstasies
a series of poems.
Ескалация
''Ескалация'' е селекция от поеми, написани по време на връзка с токсичност и неосъзнатост, наблюдавайки ескалацията в отношенията и мислите на един млад влюбен човек. Това е моята история, такава каквато е, без маски, без доокрасявания, написана за мен. Истинска история, истинска душа, истински човек и случка, в хронологичен ред.Complete
Тук със сигурност няма да намерите перфектните стихове, подредени по строфи и съгласувани по бройки звука. Тук единствено се крие една малка част от мен, а именно мястото, което ми позволява да творя и да повярвам, че и аз мога да съм творението. Мястото, където мислите са свободни да бъдат безкрайни като морето и небесата. Където тревогите и тъгата изплуват наяве и изгарят безпощадно тихата и спокойна гора. И там където щастието и надеждата намират всеки малък процеп, за да осветят и стоплят нуждаещите се.
More detailsContent Guidelines