Premonition

- Ейнджъл, хайде трябва да тръгваме! Веднага!- извика най- добрата ми приятелка.

Стоях на едно място. Залязващите лъчи на слънцето галеха нежно меката ми кожа, карайки ме да присвивам очите си. Около мен цареше хаос, а аз стоях и гледах безпомощно. Кейт ме дърпаше и ми се молеше да тръгваме, но аз не можех да помръдна. Света около мен се рушеше бавно, капчица по капчица, а аз стоях и гледах. Но коя бях аз всъщност? Някоя мизерна личност, един мизерен човек, за чието съществуване знаеха само няколко хора. Пред мен огъня поглъщаше къщата, в която живеех. Родителите ми бяха вътре, а аз стоях и гледах. Що за страхлив човек бях? Сълзите се търкаляха по бузите ми, като нямаха намерение да спрат. А какво ще правя оттук нататък? Въпросът се въртеше в главата ми както и още други. Страховития мрак започна да ме поглъща бавно и примамливо, канейки ме с отворени обятия да се приютя при него. Безнадеждността и отчаянието ме поглъщаха...