- Но нали я обичаш?
- Да обичах я и то повече от всичко друго което съм имал. И повече от всичко друго което имал осъзнах колко я обичам само след като я загубих.
- О ти глупако, не си я загубил, тя е тук пред теб, пред погледът ти, само на педия и помни кой си, сънува те всяка нощ .
- И нарича сънищата си кошмари. И нищо чудно, та нали съм демон!
- Грешиш, о колко много грешиш приятелю.
- Прав си не съм я загубил, заровете са ми отредили друга съдба да я имам, да знам къде е, да знам каква е да я изучавам с поглед и да не мога да отделя очи от нея, и все пак да не мога да я докосна, защото позволявайки си това ще я обрека.
- На любов и то каква, страстна безпощадна такава която не съществува във възприятията на простите хора, такава която не се чупи от грешки.
- На любов която не я спаси, а унищожи в моята любов да си егоист е непростимо защото имам ли я за себе си тя е мъртва.
За сравнително краткият си опит с живота съм виждал всичко. Болката, лицемерието и омразата винаги са били залепени за мен. В този ред на мисли е очевидно колко смаян бях след появата на русото торнадо в живота ми и ми показа че всъщност нищо не съм знаел за живота.