Troublemakers

"Когато за пръв път дойдох в това училище нямах никой," каза той изведнъж. "Намерих това място и оставах тук всеки ден по време на междучасията. Докато не намерих Калоян и Борис. Сега понякога и те идват на това място, за да пушат. "

"Ти пушиш ли?" ахнах.

Той се усмихна мазно, измъкна от джоба си цигара и я доближи до устните си. Щеше да запали другия край със запалка, когато ударих ръката му и цигарата и запалката паднаха на пода.

"Не сега, не мога да понасям миризмата на дим," казах аз и скръстих ръцете си.

"Защо ми казваш всичко това?" Попитах.

"Не знам, просто така го почувствах," отвърна той.

Изведнъж се приближи до мен и прошепна с дълбокия си глас, "Това ще е тайна между нас, не казвай на никого".

Той показа котрето си, чакаше да го сключа с моето.

Почувствах се доста странно. Винаги спорим, но предполагам, че е изпил грешните хапчета. Бавно доближих малкия си пръст, сключих го с неговия и автоматично се усмихнах. Той също се усмихна, видях го за пръв път.