"Когато за пръв път дойдох в това училище нямах никой," каза той изведнъж. "Намерих това място и оставах тук всеки ден по време на междучасията. Докато не намерих Калоян и Борис. Сега понякога и те идват на това място, за да пушат. "
"Ти пушиш ли?" ахнах.
Той се усмихна мазно, измъкна от джоба си цигара и я доближи до устните си. Щеше да запали другия край със запалка, когато ударих ръката му и цигарата и запалката паднаха на пода.
"Не сега, не мога да понасям миризмата на дим," казах аз и скръстих ръцете си.
"Защо ми казваш всичко това?" Попитах.
"Не знам, просто така го почувствах," отвърна той.
Изведнъж се приближи до мен и прошепна с дълбокия си глас, "Това ще е тайна между нас, не казвай на никого".
Той показа котрето си, чакаше да го сключа с моето.
Почувствах се доста странно. Винаги спорим, но предполагам, че е изпил грешните хапчета. Бавно доближих малкия си пръст, сключих го с неговия и автоматично се усмихнах. Той също се усмихна, видях го за пръв път.