Краят на всичко
  • Reads 20
  • Votes 0
  • Parts 4
  • Reads 20
  • Votes 0
  • Parts 4
Ongoing, First published Mar 18, 2018
Лизи и Иви са на тринайсет и са неразделни. Живеят една до друга, прибират се заедно от училище, разменят си бански костюми и хокейни стикове и споделят всичко, дори невинните си флиртове. За Лизи домът на Иви - с неотразимата й по-голяма сестра Дъсти и най-вече страхотно чаровния й баща - е най-прекрасното място на света.
И изведнъж един следобед Иви изчезва. Единствената улика - тъмночервена кола в края на улицата. Паника обзема спокойния квартал. Въпросите валят отвсякъде. Била ли е Иви нещастна или уплашена от нещо? Следил ли я е някой? Би ли се качила в колата на непознат?
Лизи е обзета от чувство за вина и страх. Неочаквани спомени нахлуват в съзнанието й, знаците, предвещаващи какво ще се случи, изплуват пред очите й. Тя разбира, че въобще не е познавала най-близката си приятелка. И че нищо не е такова, каквото изглежда. 

Омагьосващ роман за края на детството и сексуалното пробуждане, за бащи и дъщери, семейство и приятели, за ревност, тайни и лъжи... Една книга, написана от Меган Абът, която книга ще разтърси вашите умове. 🤗
All Rights Reserved
Sign up to add Краят на всичко to your library and receive updates
or
#81мистерия
Content Guidelines
You may also like
Watch by ValeriyaAngelova
17 parts Ongoing
(Кратка история) #BBHContest ПЪРВО МЯСТО Смятам че името, което ни е дадено по рождение, има огромна свъхестествена сила, която не можем да си обясним. Сила, свързана пряко с нашата съдба. Тя може да е светъл лъч, но може и да е тъмна бездна. Но ние не избираме сами имената, които да носим. Те ни се дават от хората, които най-силно ни обичат. И тук може би идва най-голямата ирония на съдбата. Името ми е Ипомея. Кръстена съм на също така нареченото ,,Лунно цвете", което разцъфтява привечер в бели нежни цветове, и остава през цялата нощ. Но единствено нощните пеперуди се дивят на неговата красота. И цветето само в мрака разцъфва, обляно от лунните лъчи. Самотна съдба, дарена на самата мен от майка ми в денят на моето раждане ... и денят на нейната смърт. Не понавах баща си, занех единствено, че бил моряк, но един ден се изгубил безследно в морето. Често гледах към хоризонта, към края на видната морска шир. И аз не знаех защо точно. Но привечер обръщах гръб на залеза. Свикнах да живея скрита от света, невидима, досущ като лунното цвете. Но не можех да избягам. Защото кой би могъл да избяга от съдбата си!
You may also like
Slide 1 of 10
Елеонор: Мъката на затворниците cover
С вкус на шоколад cover
Кутия от ада cover
Watch cover
Кървавият дневник cover
Me&You cover
Проклятието на Храмът на Кървавата луна cover
♤ сянката ♤ cover
Електричество по тялото (Electricity in corpore) cover
t h e    l i s t.✔ cover

Елеонор: Мъката на затворниците

51 parts Ongoing

Някога живяли четирима братя- велики мъже, които докарали просперитет на народите си! Превърнали ги в цивилизации! Четирима мъже, които били достатъчно смели, за да се опълчат на стихиите, и да сключат сделка с тях! Сто години живяли в мир... но се провалили- греховете им ги застигнали! Хиляди години по- късно ние, наследниците им, носим тежкото бреме на тяхното наследство. Живеем в страх от него! Но се появи тя, и ни показа на всички, че има и друг начин! Сега миналото е неясно и объркано, а бъдещето- изпълнено със страх. Но тя е онзи лъч надежда, който огрява и прави всичко някак възможно и приемливо! - Т. Езрае.