Pandora's Chronicles

Всички говореха едновременно и гледаха момичето със съжаление. Тя огледа хората около себе си очите ѝ бяха пълни със солени сълзи и виждаше всичко размазано, въпреки това усещане погледа им върху себе си. Беше свикнала да е невидама. Момичето ,за което никой не знаеше че съществува. Чудеше се как нещата се промениха толкова бързо, защо трябваше да я забелязват . В този момент искаше отново да е никоя. Искаше ѝ се да върне времето назад и да не беше излязла онзи ден навън. Да не се беше срещала с тях. Те да не я бяха запознавали с него... Защо трябваше да стане приятелка с тях, да не го беше опознавала. Мрази ги, мрази го, за това че я промениха ,че я накараха да изпитва емоции които отдавна не беше изпитвала и искаше да си остане така. Мрази това ,че я накараха да не се чувства сама, че има някой до нея. Мрази го ,че я накара да му се довери. Мрази ,че я накара да се почуства обичана . Мрази и тях и него, че я оставиха сама както си е била винаги. Мислеше ,че ги е преодоляла, но не съдбата отново трябваше да ги срещне.