Колко е разочароващ живота. Седиш, мечтаеш, разрушаваш. Вече не живееш, просто оцеляваш. Сблъскваш се с любов, сблъскваш се с мечти, но потърпевшия от сблъсъка си ти. Няма я красотата, няма светлина, просто мъничко надежда, скрила се в прахта. Когато целият ти свят се срива, а ти просто стоиш безпомощно и наблюдаваш. Александра Сепард живее в огромна илюзия, но разкриването й е по-болезнено от досегашния водовъртеж нещастия. Въпреки това тя намира подкрепа в малка група хора, на които помага. Те застават плътно зад нея, борейки се с професионален психопат, но ще издържат ли до края?